Война в Босна и Херцеговина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: it:Guerra in Bosnia ed Erzegovina
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Войната в Босна и Херцеговина''' (босненски и хърватски: ''rat u Bosni i Hercegovini'', сръбски: ''рат у Босни и Херцеговини'', грачански: ''рат у Босни и Херцеговини'', ''агресија на Босну и Херцеговину'') е остър междуетнически конфликт (в периода от 6 април 1992 до 14 септември 1995) г. на територията на [[Босна и Херцеговина]] (бивша република в състава на [[Югославия]]) между въоръжени формирования на босненски [[сърби]] (''Войска на [[Република Сръбска]]''), босненски [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани]]-автономисти (''Народна отбрана на Западна Босна''), [[бошняци ]] (''Армия на БиХ'') и [[хървати]]. В началния етап на войната участие взима и [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]]. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци]), както и въоръжени сили на [[НАТО]].
 
Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската [[агресия]], базиранаоснована на Karadordevo agreement, докато сърбите я причисляватсчитат катоза цивилна[[гражданска война]].
В началния етап на войната участие взима и [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]]. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци]), както и въоръжени сили на [[НАТО]].
 
Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с [[Операция "Преднамерена сила"]], целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в [[Париж]] на 14 декември 1995 г.
Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, базирана на Karadordevo agreement, докато сърбите я причисляват като цивилна война.
 
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000–110000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сръбисърби (25%), хървати (8%) и малък брой [[албанци]] и [[роми]]. БосненциБосненците страдатпонасят и от много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с [[Операция "Преднамерена сила"]], целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина.Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.
 
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000–110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сръби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от много цивилни жертви (83%)
сравнено със сърбите (10%) и хърватите (5%), което води до систематичното изнасилване на много жени специално в източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително броят на изнасилените жени варира между 20,000 до 50,000). Голяма част от жертвите са и деца.
 
Според детайлния доклад за войната, направен от Централно разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са направени от сърби.През 2005 г. конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина, определящ геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с балканските войни през 90-те. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Momčilo Krajišnik and Biljana Plavšić), както и на Хърватия (Dario Kordić) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Radovan Karadžić and Jadranko Prlić). Геноцид е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите, престъпление срещу човечеството
 
{{история-мъниче}}
 
[[Категория:Война в Босна и Херцеговина]]
[[Категория:Войни|Босна и Херцеговина]]
[[Категория:История на Босна и Херцеговина]]
 
Според детайлнияподоробния доклад за войната, направенсъставен от Централно[[Централното разузнавателно управление]], 90% от военните престъпления в Босненската война са направениизвършени от сърби. През 2005 г. конгресътКонгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина, определящ [[геноцид]]. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с балканскитеБалканските войни през 901990-те год. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците - заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Momčilo Krajišnik andи Biljana Plavšić), както и на Хърватия (Dario Kordić) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Radovan Karadžić andи Jadranko Prlić). Геноцид (престъпление срещу човечеството) е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите, престъпление срещу човечеството.
<!--
Обвиняемият за военни престъпления Радован Караджич пристигна вчера в Холандия, за да се изправи пред трибунала в Хага по обвинение в геноцид за действията си по време на войната в Босна през 1992-1995 г. Караджич се укрива повече от 10 години, преди да бъде арестуван в Сърбия.
 
Line 44 ⟶ 35:
2006 г.: 11 март - Милошевич умира в килията си в Хага.
 
2008 г.: 21 юли - Босненският сръбски президент по време на войната Радован Караджич, един от най-издирваните в света хора за планиране и издаване на заповед за геноцид, е арестуван. 30 юли - Караджич пристига в Холандия, за да се изправи пред международния военен трибунал за бивша Югославия в Хага. БТА -->
 
{{история-мъниче}}
 
[[Категория:Война в Босна и Херцеговина| ]]
{{Link GA|no}}