|
[[Картинка:Wrangel Pyotr 1.jpg|200px|thumb|right|[[Пьотър Николаевич Врангел|Генерал Врангел]]]]
'''Бяла гвардия''' или '''Бяла армия'''( на руски: ''Бѣлая Армiягвардiя / Белая Армиягвардия''), също '''Бяла гвардия-армия''' (''Бѣлая Гвардiяармiя / Белая Гвардияармия''), '''Бяло движение-''' (''Бѣлое движенiе / Белое движение'') или простосамо '''Бели''', се използватизползва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата [[Руска империя]], които се създават след [[Октомврийската революция]] от [[1917]] катог. и се противопоставят на [[Болшевики|Болшевишкото]] управление. Самите участници се наричат „ белогвардейци”.
Между [[1917]] и [[1922]] г. теБелите се впускат в битка на живот и смърт срещу новата съветска държава и нейната [[Червена армия]], което отприщва [[гражданска война в [[Русия]]. Много разнородни, те са формирани от царисти ( привърженици на идеята за конституционна монархия); от републиканци и социалисти революционери. Някои от техните командващи продължават да се позовават на властта, произлязла от февруарската[[Февруарска революция (1917)|Февруарската буржоазна революция]], но по-голямата част от тях искат връщане на предишната политическа и държавна система ([[автокрацията]]).
Основа на Бялата гвардия са [[офицер]]и и [[генерал]]и от старата [[Руска армия]] - [[Лавър Корнилов]], [[Михаил Алексеев]], [[Антон Деникин]], [[Александър Колчак]], [[Евгений Милер]], [[Николай Юденич]], [[Пьотър Николаевич Врангел|Пьотър Врангел]].
==Сцена на действията==
От август [[1917]], г. първо прегрупиране на Югюг в [[Русия]] се сформира около генералите [[Корнилов]] и [[Алексейев]]Алексеев. С помощта на съюзниците от [[Антантата]], бели армии се създават през [[1918]] г. в периферните райони на бившата [[Руска империя]]. Поставени за известно време под командването на адмирал [[Колчак]], те се ориентират към [[Москва]]. През първата половина на [[1919]] година,г. те бързо напредват и през лятото социалистическото правителство контролира самоздраво еднасамо малка част, отговаряща на стара [[Москва]].
[[File:Добровольцы в Киеве. Софийская площадь.PNG|thumb|left|Белогвардейци-1919г, 1919 г.]]
На Юг,юг отделно от Армията на доброволците, командвана от генерал [[Деникин]], има друга на [[казаците]], водена от [[атаманите]] [[Каледин]] и [[БогайевскиБогаевски]]. Северът пък е държан от армията на генерал [[Евгений Миллер]], чиято оперативна база е в [[Архангелск]]. На Изток,изток цял [[Сибир]] заедно с региона на [[Урал]] сае под властта на армиите на адмирал [[Колчак]]. На северозапад армията на [[Юденич]] напредва към [[Петроград]]. Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: от [[Япония]], от [[Обединеното кралство]], от [[Канада]], от [[Франция]], от [[САЩ]], от [[Германия]], от [[Австралия]], от [[Гърция]] и от [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция „ Архангелск”]], където съюзниците след инициативата на [[САЩ]], разполагат своите части в региона на [[Архангелск]] в края на [[1917]]. От своя страна [[Франция]] изпраща два ескадрона от чуждестранния легион, съставени в голяма част от първите руски белогвардейци, избягали във [[Франция]].
Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: [[Япония]], [[Обединеното кралство]], [[Канада]], [[Франция]], [[САЩ]], [[Германия]], [[Австралия]], [[Гърция]] и [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция „ Архангелск”]], където съюзниците след инициативата на [[САЩ]] разполагат своите части в региона на Архангелск в края на [[1917]] г. От своя страна [[Франция]] изпраща 2 ескадрона от [[чуждестранния легион]], съставени в голяма част от първите руски белогвардейци, избягали във Франция.
От края на [[1919]], военната ситуация е в полза на [[Червената армия]], а фронтовете, държани от Белите армии са почти напълно изтласкани. В същото време [[Врангел]] води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] правителството на [[Врангел]], а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до [[1922]]. През август [[1922]], 2 месеца след неговото поражение, командващият на Бялата армия от [[Далечния Изток]]- [[Михаил Дитрих]] свиква Земски събор в региона на [[Амур]] във [[Владивосток]] и избира [[Великия княз]] [[Николай Николаевич Романов]] за [[цар]] на цяла [[Русия]]. Белите армии са разбити, а белогвардейците се разпръскват, като оцелелите се качват на корабите на [[съюзниците]] или намират убежище в страните, близки до [[СССР]]. Голяма част от тях намират своето спасение в [[България]]. ▼
Причините за провала на Белите армии са от политически и военен характер. [[Червената армия]] се радва на числено превъзходство и на единно командване от по-висока класа. От своя страна Белите армии страдат от разногласия вътре в командването и не успяват да се обединят и/или да координират успешно действията помежду си. Отвъд този аспект, липсата на политическа и социална програма, която би могла да привлече населението за каузата на контрареволюцията е решаваща. Непопулярните мерки, като мобилизацията в окупираните региони и реституцията на големи части от тяхната собвственост, отдалечават белогвардейците от селяните, които се надяват най-накрая да се сдобият със собственост върху земята. ▼▲От края на [[1919]] , г. военната ситуация е в полза на [[Червената армия ]], а фронтовете, държани от Белите армии , са почти напълно изтласкани. В същото време [[Врангел ]] води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] правителствотог. нанеговото [[Врангел]]правителство, а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до [[1922 ]] г. През август [[1922]],с.г. - 2 месецамес. след неговото поражение, командващият на[[Михаил Дитрих]] - командващ Бялата армия от [[Далечния Изток]] -, свиква във [[ Михаил ДитрихВладивосток]] свиква Земскиземски събор в региона на [[Амур ]] във [[Владивосток]] и избира [[ Великиявеликия княз]] [[Николай Николаевич Романов]] за [[цар]] на цяла [[Русия]]. Белите армии са разбити, а белогвардейците се разпръскват, като оцелелите се качват на корабите на [[съюзниците ]] или намират убежище в страните , близки докрай [[СССР]]. Голяма част от тях намират своето спасение в [[България]].
▲Причините за провала на Белите армии са от политически и военен характер. [[Червената армия ]] се радва на числено превъзходство и на единно командване от по-висока класа. От своя страна Белите армии страдат от разногласия вътре в командването и не успяват да се обединят и/или да координират успешно действията помежду си. Отвъд този аспект,това липсата на политическа и социална програма, която би могла да привлече населението за каузата на контрареволюцията , е решаваща. Непопулярните мерки, като мобилизацията в окупираните региони и реституцията на големи части от тяхната собвственостсобственост, отдалечават белогвардейците от селяните, които се надяват най-накрая да се сдобият със собственост върху земята.
==След гражданската война==
Между [[1920]]- и [[1930]] г. множество бели формации се създават извън [[Русия]] с намерението да свалят [[социалистическия режим]] чрез [[партизанска война]]. Корпуси от руски кадети са създадени в множество страни с цел да подготвят следващото поколение за „ пролетна„пролетна кампания” ( термин, създаден от белите емигранти и, означаващ очакваното възобновяване на тяхната кампания срещу [[болшевиките]]). Значителен брой от новопосдтъпилитеновопостъпилите се записват като доброволци в руската армия по време на [[Втората Световнасветовна война]], докато много белогвардейци предпочитат да участват в Армията за освобождение на [[Русия]]. От друга страна другиДруги руски емигранти като [[Деникин]] са подкрепяли [[Червената армия]] и [[СССР]] срещу нацистка [[Нацистка Германия]], чрез [[антифашизъм]] и срещу онова, което е било чуждачуждата агресия.
== Източници ==
* [[Прощаването със славянката]]
[[Категория: ИсторияГражданска навойна в Русия]] ▼
▲[[Категория:История на Русия]]
[[Категория:Октомврийска революция]]
| 