|
}}
'''Симон Васильович Петлюра''' (на [[украински език|украински]] ''Симон Васильович Петлюра'') е [[Украйна|украински]] [[политик]] от [[Украинска социалдемократическа работническа партия|Украинската социалдемократическа работническа партия]].
Той е един отсред ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на [[Руска гражданска война|Руската гражданска война]] и за кратко заема поста [[президент на Украйна]]. Обвиняван за масовите антисемитски [[погром]]и през този период, той е убит в [[Париж]] през [[1926]] г. от украински емигрант с еврейски произход.
== Биография ==
Симон Петлюра е роден презв [[1879Полтава]] впрез [[Полтава1879]] г. През [[1905]]Той е сред основателите на [[УкраинскаУкраинската социалдемократическа работническа партия|Украинската социалдемократическа работническа партия([[1905]],) катои през следващите години издава социалистическите вестници ''„Слово“'' и ''„Украинская жизн“жизнь“''.
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Петлюра служи в армията, а след [[Февруарска революция (19117)|Февруарската революция]] презот [[1917]] г. става член на украинската [[Централна рада]], която през юни с.г. обявява Украйна за автономна република. През юли той става военен министър, но малко по-късно [[Германия]] и [[Австро-Унгария]] окупират страната и създават [[марионетно правителство]].
След оттеглянето на германските и австро-унгарските войски през ноември [[1918]], г. Симон Петлюра ставае единсред от5-те петте члена начленовена новото правителство, отново оглавявайки военния сектор. През следващите месеци Украйна воюва срещу [[болшевики]]те, войските на [[Антон Деникин]], германците, украинските части на [[Павло Скоропадски]] и [[Полша|поляците]]. В края на 1918 г. по-голямата част от страната е завладяна от Деникин, ачиито войски са изместени от болшевиките в края на [[1919]] войските му са изместени от болшевикитег.
В края на 1919 г. Петлюра се оттегля в Полша, която го признава за законен ръководител на украинското правителство. Той се споразумява с [[Йозеф Пилсудски]] да отстъпи на Полша [[Лвов]] и [[Галиция]] в замяна на полската помощ за отблъскване на болшевиките. Войски на Петлюра вземат участие в [[Полско-съветска война|Полско-съветската война]], но според Договора от [[Рига]] от [[1921]] г. Украйна остава под съветска власт.
След войната Петлюра оглавява украинско [[правителство в изгнание]] в [[Тарнов]], по-късно - във [[Варшава]]. Поради засилващия се натиск на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] над полското правителство, той е принуден да замине през [[1923]] г. за [[Будапеща]], след това - за [[Виена]] и [[Женева]], докато все краяустановява нав [[1924Париж]] сев установявакрая вна [[Париж1924]] г.
== Антисемитски погроми ==
В хода на Руската гражданска война са убити между 70 000 и 250 000 цивилни [[евреи]], повечето от тях в Украйна, където концентрацията на еврейско население е най-голяма.
Ролята на Петлюра в [[погром]]ите е предмет на спорове, включително между еврейските изследователи. Съветската историография, следвана до голяма степен от съвременните руски историци, твърди, че основната част от погромите са извършени от украинската армия, като Петлюра не полага достатъчни усилия за прекратяването им. Противниците на това мнение сочат, че той въвежда [[смъртно наказание]] за участниците в погромите, но не успява да установи достатъчен контрол в обхваната от анархия страна.
== Убийство ==
На [[25 май]] [[1926]] г. Петлюра е спрян на улицата в [[Париж]] от [[Шолом Шварцбард]], еврейски [[анархизъм|анархист]], роден в Украйна, който го разстрелва с три3 куршума. Шварцбард не оказва съпротива при задържането симу. Той обяснява действията си с желанието да отмъсти за хилядите жертви на погромите, сред които са родителите му и 13 други членове на семейството му. Защитаван от известния адвокат [[Анри Торес]], той е оправдан от френския съд и е освободен.
== Външни препратки ==
[[Категория:Украински политици]]
[[Категория:Президенти на Украйна]]
[[Категория:Гражданска война в Русия]]
{{Link GA|fr}}
| 