Червени бригади: Разлика между версии

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: th:กองพลน้อยแดงอิตาลี)
Редакция без резюме
{{обработка|форматиране, правопис}}
'''Червените бригади''' е италианска крайно лявакрайнолява [[тероризъм|терористична]] групировка, действала в периода на 70-те и 80-те години на 20 век в [[Италия]].
 
Първата операция на групата е на 28.11. ноември 1970 г. - серия взривове в завода на „[[Пирели]]“. Още от началото в организацията се оформят две основни групи или течения.
 
През Декемвридекември 1971 г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от от банка „Сан Просперо“ в Реджо Емилия. През 1972 г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от фабрика, за да допълнят финансите си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойни действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в Италия със своята организираност и безкомпромисност. Това ги прави много опасни противници за властите в Италия.
 
На 17.06. юни 1974 г. в помещение на Италианското социално движение (неофашисти) заса застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някои анализатори смятат, че атентата с кола-бомба довел до убийството на двама полицаи през 1972 е тяхно дело.
Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, впоследствие Ренато Курцио е освободен от въоръжен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, впоследствие обаче е арестуван отново.
 
Приз Септемврисептември 1974 г. основателите на организацията, Ренато Курцио и Алберто Франчесини, са арестувани и осъдени на 18 години затвор, впоследствие Ренато Курцио е освободен от въоръжен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, впоследствие обаче е арестуван отново.
Впоследствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975 г. целите и са „концентриран удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпорации“
 
Впоследствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975 г. целите ѝ са „концентриран удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпорации“.
Създава се „Стратегическо ръководсто“ чиито членове са както нелегални, така и хора,водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976 г. терорът срещу полицаи и магистрати се засилва значително с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията на 11.06.1976. е убит
директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели, на 12.07. същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През Септември същата година е ранен директорът на Торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през Ноември е убит заместник-директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според Червените бригади медиите са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв - в основен враг на народа.
 
Създава се „Стратегическо ръководсто“ръководство“, чиито членове са както нелегални, така и хора, водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976 г. терорът срещу полицаи и магистрати се засилва значително, с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа, Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията, на 11 юни 1976 г.06 е убит директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели.1976 На 12 юли същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“, Емилио Роси. През септември същата година е ранен директорът на торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през ноември е убит заместник-директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според „Червените бригади“, медиите са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв — в основен враг на народа.
През 1977-1978 г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акции и „раз-
ширение на кръга от цели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси, бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдии. Световна популярност обаче добиват през 1978 г. с най-голямата си акция - отвличането и убийството на министър-председателя на държавата и лидер на Християн-демократическата партия Алдо Моро.
На 16.03.1978 г. преоблечени като пилоти членове на организацията убиват 5-та охранители на Моро и го отвличат. Държат го в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, които Моро изпраща до семейството си, до различни медии, дори и до папата, никой не взема мерки.
Предполага се, че новият премиер Джулио Андреоти е информиран от силите за сигурност къде е местоположението на похитения, но нарочно не взема мерки за освобождаването му.
 
ширениеПрез 1977-1978 г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акции и „разширение на кръга от цели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси, бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдии. Световна популярност обаче добиват през 1978 г. с най-голямата си акция - отвличането и убийството на министър-председателя на държавата и лидер на Християн-демократическата партия Алдо Моро.
През следващата година организацията извършва рекорден брой акции -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейността на организацията. Полицията и спец.службите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров.
През 1986 г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз на бойците комунисти“ През 1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.
 
НаСветовна 16популярност обаче добиват през 1978 г.03 с най-голямата си акция — отвличането и убийството на министър-председателя на държавата и лидер на Християн-демократическата партия, [[Алдо Моро]]. На 16 март 1978 г. преоблечени като пилоти, членове на организацията убиват 5-тате охранители на Моро и го отвличат. Държат го в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, които Моро изпраща до семейството си, до различни медии, дори и до папата, никой не взема мерки. Предполага се, че новият премиер [[Джулио Андреоти]] е информиран от силите за сигурност къде е местоположението на похитения, но нарочно не взема мерки за освобождаването му.
 
През следващата година организацията извършва рекорден брой акции -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейността на организацията. Полицията и спец.службитеспецслужбите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров.
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетите активисти започват да набират нови членове и активно се въоражават, за което говорят няколкото разкрити арсенала. Намерени са Ак-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акциите от миналото от разказите на старите „бригадири“.
 
На 19 Март 2002 г. е убит политика на Северната лига на Берлоскони Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници.
През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров. През 1986 г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистическибригади — комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз— съюз на бойците комунисти“ . През 1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.
Разпорстранено е изявление, в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 Септември.
 
Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“ В комюнике, изпратено до медиите се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на [[Рупърт Мърдок]].
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетитеоцелелите активисти започват да набират нови членове и активно се въоражаватвъоръжават, за което говорят няколкотоняколко разкрити арсенала. Намерени са АкАК-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акциите от миналото от разказите на старите „бригадири“.
На 19 Мартмарт 2002 г. е убит политика на Северната лига на БерлоскониБерлускони, Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници.
 
Разпространено е изявление, в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 септември. Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците, свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“. В комюнике, изпратено до медиите се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на [[Рупърт Мърдок]].
 
По-нататъшното развитие на групата е под въпрос.