Научен метод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Robot: ko:과학적 방법 is a good article
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Научният метод''' (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване. Научният метод се състои от [[наблюдение|наблюдения]], [[Измерване|измервания]], предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава [[наука]]та от [[лъженаука]]та и други форми за придобиване на знания.
 
Включва [[наблюдение|наблюдения]], [[Измерване|измервания]], предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава [[наука]]та от [[лъженаука]]та и други форми за придобиване на знания.
 
== Предмет ==
Разграничението между наука и лъженаука е общофилософски въпрос, наречен [[проблем за демаркацията]]. <!-- Британският философ на науката [[Карл Попър]] е писал подробно по въпроса за това как да се прави това разграничение, като въвежда като [[критерий за демаркация]] т.нар. [[фалсификация|фалсифицируемост]]. -->
 
Всички учени работят по един и същ начин при добиването на знанията, въпреки че отстрани това не е очевидно: някои учени разказват, че са се доверили на вдъхновение и прозрение ([[интуиция]]), докато други изтъкват систематичността като главен двигател в своите изследвания.
 
Един вариантВариант на точната интерпретация на научния метод е да се каже, че той не служи за придобиване на знание, а само за верификацияпроверяване на вече придобито знание.
 
Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити.
 
== Описание ==
== Обяснение с прости думи ==
 
Научният метод предполага извършването на следните стъпки при придобиване на знания:
* '''Изследвай''' феномена, който искаш да опишеш. Събери данни и/или направи измервания.
Line 19 ⟶ 21:
 
Тези стъпки се повтарят непрекъснато, като по този начин формират все по-голям фундамент от добре проверени хипотези, които заедно могат да обяснят все повече феномени. Научният метод позволява тези стъпки понякога да се изпълняват в друг ред, но при всички случаи те всички трябва да бъдат преминати. Теоретичните [[физика|физици]] например понякога първо измислят цяла нова теория, преди да започнат да мислят какво точно искат да изследват.
<!-- Петте основни стъпки са разгледани в подробности по-долу -->
 
<!-- Петте основни стъпки са разгледани в подробности по-долу -->
=== Изследване ===
 
По време на стадия на '''изследване''' е важно всичко да бъде пълно и подробно документирано. Не е достатъчно само да се публикува хипотезата. Научният метод изисква всеки, който поиска, да може да подложи хипотезата на проверка. Затова е необходимо всички наблюдения и точният метод, по който те са направени (и това как могат да бъдат възпроизведени) да бъдат също публикувани. Възпроизводимостта е важно изискване за всеки, който иска да направи сам '''преценка''', а тя се основава на пълна документация на всички измервания, които са направени при изследването.
 
Line 28 ⟶ 29:
 
=== Обмисляне ===
 
При '''обмислянето''' учените търсят обяснение за наблюдаваните феномени. Важен аспект на една научна теория е, че трябва да бъде възможно да се направи измерване, което би могло да доведе до отхвърляне на хипотезата. С други думи, ако не може да бъде измислен експеримент, чийто резултат би могъл да обори хипотезата, тя може би е ''истина'', но в никакъв случай не е ''научна''.
 
Ученият трябва да се пази да не бъде пристрастен и да не взема предвид при разсъжденията си само една част от наблюденията. Ако една теория е базирана на всички наблюдения, шансът тя да излезе полезна е много по-голям.
 
Важно допълнително правило при една нова теория е, че тя не трябва да бъде по-сложна, отколкото е необходимо, за да бъдат обяснени всички наблюдения. Например ако след буря едно дърво е паднало, една възможна теория е "''Това дърво е било ударено от светкавица''. В тази теория има само едно1 допускане &mdash;- че не слон или порив на вятъра е повалил дървото, а светкавица.

Друга възможна хипотеза би била, че дървото е повалено от извънземни същества, високи 200 метра. Тази теория прави голям брой допускания &mdash;- само някои от тях са, че съществуват извънземни същества, че те могат да извършват пътувания в космоса и че биологията им позволява да станат толкова големи.

Дори и при съблюдаване на правилото „''колкото може по-просто''“, за всеки един феномен могат да бъдат измислени един куп хипотези. Някои феномени са толкова сложни, че броят на допусканията, които са необходими за изграждане на задоволителна хипотеза, е прекалено голям. Все пак и в такива случаи, ако се съблюдава правилото „''колкото може по-просто''“, шансът хипотезата да е полезна е максимален. Трябва да се отбележи все пак, че това не е твърдо правило, чието спазване се изисква от научния метод.
 
=== Предположение ===
Хипотезите се смятат за толкова по-добри, колкото по-голяма предсказваща сила имат. Колкото повече наблюдения могат да бъдат обяснени с една1 хипотеза, са възможни толкова повече наблюдения, които биха могли да покажат, че тя [[фалсифицируемост|не е]] вярна. Хипотезата „''Всичко се превръща в шоколад, ако никой не гледа, и се превръща обратно в това, което е било, ако някой гледа''“ никога не би могла да бъде отхвърлена, защото е формулирана така, че контролът е изключен. Тази хипотеза няма предсказваща сила и не е ''научна'' хипотеза. Хипотезата, която гласи „''светлината се изкривява в силно гравитационно поле''“ (една част от [[Теория на относителността|Теорията на относителността]] на [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]]) е силна хипотеза, защото ясно подсказва какви измервания могат да се направят, за да бъде проверена. Ако се върнем към поваленото дърво, хипотезата за светкавицата предсказва, че би трябвало да има следи от огън и че радарът за наблюдение на светкавици би трябвало да е отчел светкавицата.
 
Хипотезите се смятат за толкова по-добри, колкото по-голяма предсказваща сила имат. Колкото повече наблюдения могат да бъдат обяснени с една хипотеза, са възможни толкова повече наблюдения, които биха могли да покажат, че тя [[фалсифицируемост|не е]] вярна. Хипотезата „''Всичко се превръща в шоколад, ако никой не гледа, и се превръща обратно в това, което е било, ако някой гледа''“ никога не би могла да бъде отхвърлена, защото е формулирана така, че контролът е изключен. Тази хипотеза няма предсказваща сила и не е ''научна'' хипотеза. Хипотезата, която гласи „''светлината се изкривява в силно гравитационно поле''“ (една част от [[Теория на относителността|Теорията на относителността]] на [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]]) е силна хипотеза, защото ясно подсказва какви измервания могат да се направят, за да бъде проверена. Ако се върнем към поваленото дърво, хипотезата за светкавицата предсказва, че би трябвало да има следи от огън и че радарът за наблюдение на светкавици би трябвало да е отчел светкавицата.
 
За да се формулират прогнози, базирани на дадена хипотеза, може да се използват импликации („''ако-то''“ съждения). Започва се с допускането, че хипотезата е вярна и се разсъждава какви биха могли да бъдат последиците от това. Когато се получи ясен извод, чиято истинност не може лесно да се установи на базата на по-ранни хипотези, той е възможна прогноза, базирана на новата хипотеза. Например според уравненията на Айнщайн часовниците би трябвало да се държат различно от очакваното. Чрез разсъждения, базирани на допускането, че уравненията са верни, се стига до заключението, че един точен часовник в един бърз космически кораб би вървял различно от аналогичен часовник на Земята. През 1905, когато са публикувани теориите на Айнщайн, космическите кораби са били фантастика, но междувременно са извършени различни тестове на тази прогноза и досега всички те съвпадат с прогнозите на Айнщайн.
 
=== Проверка ===
 
Всяка хипотеза трябва да се провери чрез изпълнение на експерименти и измерване на резултатите. Тъй като измерванията по принцип са неточни и тъй като апаратурата става все по-добра, новите измервания често са по-точни от старите. Поради това понякога при повтаряне на измерванията се наблюдават отклонения от съществуващите теории. В идеалния случай експериментите трябва да бъдат описани така, че всеки, който иска, да може да ги изпълни многократно. Това се нарича „''възпроизводимост''“.
 
Line 50 ⟶ 52:
 
=== Оценка ===
 
Всяка хипотеза може да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже, че тя невинаги е в сила, колкото и важна и стара да е съответната теория. Поради този принцип ''цялото'' научно знание е постоянно в движение: в края на краищата, във всеки един момент може да бъде направено ново наблюдение, което оборва стари хипотези. В гореспоменатия пример с поваленото дърво отсъствието на следи от огън или отсъствието на отчетена от радара светкавица биха направили старата теория неправдоподобна и в комбинация с един доклад за ураганни ветрове може да се формулира нова теория (например, че дървото е повалено от вятъра).
 
Line 56 ⟶ 57:
 
=== Критика на научния метод ===
 
Много [[позитивизъм|позитивисти]] в трудовете си през втората половина на XX век направиха опит да приложат критериите на научния метод към самата наука, анализирайки историческия материал на реалните открития. В резултат се появи критика на самия метод във връзка с разхождението между методологията на научния метод и реалното развитие на научните идеи. Според тях това е доказателство за отсъствието на действително напълно формализиран и достоверен метод за извличане на обективно познание, както и липсата на еднозначна връзка между принципите на верификация/фалшификация и добиването на истинско познание. <ref>[http://www.philosophy.ru/iphras/library/philnauk.html#185 Принципи на рационалната критика]</ref>
 
Ред 69:
 
== Външни препратки ==
 
* {{en икона}} [http://www.geo.sunysb.edu/esp/files/scientific-method.html Стивън Шаферсман, ''Въведение в науката: научно мислене и научен метод'']
* {{en икона}} [http://teacher.nsrl.rochester.edu/phy_labs/AppendixE/AppendixE.html Въведение в научния метод]
Line 75 ⟶ 74:
 
[[Категория:Научен метод| ]]
 
[[Категория: Наука]]
{{Link GA|eo}}
{{Link GA|ko}}