Минчо Нейчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
к.
Ред 11:
}}
 
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]].

Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944 - 1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946 - 1947) и [[външен министър]] при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950 - 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.
 
== Биография ==
Минчо НейчевРоден е роден на [[4 април]] (23 март стар стил) [[1887]] г. в [[Стара Загора]]. През 1908 г. завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] презот 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на [[Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
В правителството, образувано след Деветосептемврийския[[9 превратсептември през [[1944]] г., Минчо Нейчев става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].
 
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947 - 1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]].
В правителството, образувано след Деветосептемврийския преврат през [[1944]] г., Минчо Нейчев става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]]
 
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. той отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 год. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]]. След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>
 
== Източници ==
Line 31 ⟶ 35:
 
{{DEFAULTSORT:Нейчев, Минчо}}
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]