Констант: Разлика между версии

| име = КонстансКонстант

[[Константин II (император)|Константин II]] е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с КонстансКонстант през [[340]] година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, КонстансКонстант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.

През управлението на Констанс външнополитическото състояние на държавата е стабилно – благодарение на армиятавойската и способните генерали, варварските народи [[франки]], [[алемани]], [[сармати]] и [[готи]] са победени и умиротворени. Самият Констанс редовно присъства по границите и дори, през [[343]] г., бил последния римски император който посетил [[Британия (римска провинция)|Британия]], атакувана от [[скоти]]те.

Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на [[арианство]]то и донатизма във владенията си. Според летописците от неговото време, КонстансКонстант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно КонстансКонстант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Админстрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът [[Аврелий Виктор]], в характерния за древността висок стил: ''"купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"''</blockquote><ref>Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.</ref>

Без никакъв авторитет сред армиятавойската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника [[Магненций]] през януари [[350]] г. в [[Отен]], [[Галия]]. Научавайки новината докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констанс бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към [[Испания]]. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на [[Пиренеи|Пиренеите]], който се наричал Хелене в чест на баба му.