История на Албания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Robot: de:Geschichte Albaniens is a good article
увод
Ред 1:
{{Обработка|уводен раздел}}
{{История на Албания}}
Историята на албанските земи може да се проследи от около 3000 г. пр.н.е., с ранните записки, касаещи [[Илирия]] в гръко-римската историография. Съвременната територия на Албания няма съответствие и име в древността, като се състои от части от римските провинции [[Далмация]] (южната част на Илирия), [[Македония]] (отчасти [[Нов Епир]]), и [[Горна Мизия]]. Територията остава под римски (по-късно византийски) контрол до славянските миграции през 7 век, и е присъединена към българското царство през 9 век.
 
Териториалното ядро на албанската държава са формира през Средновековието, като [[Княжество Арбърия]] и по време на сицилианската зависимост, когато е известно като [[Кралство Албания]]. Първите записки за албанския народ като отделен етнос също са от този период. Районът е превзет от сръбското царство, а по-късно преминава към [[Османската империя]] през 15 век. Земите остава под контрола на турците като част от провинция [[Румелия]] до 1912 г., когато е обявена първата независима държава на албанците, след кратка окупация от Кралство Сърбия. Формирането на албанското национално съзнание датира от края на 19 век и е част от възхода на национализма на етносите в Османската империя. Краткотрайната монархия (1914-1925) е наследена от още по-кратко просъществувалата първа Албанска република (1925-1928), която е заменена от друга монархия (1928-1939), завладяна от фашистка Италия по време на [[Втората световна война]]. След краха на силите на [[Оста]], Албания става комунистическа държава, Социалистическа народна република Албания, която в по-голямата част от съществуването си е доминирана от [[Енвер Ходжа]] (починал през 1985 г.). По време на разпадането на Източния блок в края на 1980-те години, държавата е ръководена от политическия наследник на Ходжа, [[Рамиз Алия]].
 
Комунистическия режим пада през 1990 г. На следващата година е основана Република Албания, а бившата комунистическа партия е преизбрана на изборите през март 1992 г., на фона на икономически срив и социално недоволство. През 1990-те години следват допълнителни кризи и недоволство, което достига връх в безпорядъците от 1997 г. Това води до масова емиграция на албанците, най-вече в [[Италия]], [[Гърция]], [[Швейцария]], [[Германия]] и Северна Америка. През2009 г. Албания става пълноправен член на [[НАТО]]. Страната кандидатства за присъединяване към [[Европейския съюз]].
 
== Предистория и Античност ==
{{раздел-мъниче}}
Line 15 ⟶ 20:
{{раздел-мъниче}}
 
През 1924 година правителството на [[Фан Ноли]] прави опит за провеждане на реформи, насочени към модернизирането на обществения и стопански живот в страната - — унифициране на училищните програми, откриване на болници, законодателно утвърждаване на свободата на словото, събранията и организациите и разделението на властите, аграрна реформа.
 
=== Управление на Ахмед Зогу ===
Line 22 ⟶ 27:
Реформите на Фан Ноли предизвикват недоволството на консервативните кръгове в страната и [[байрактари]]те се вдигат на бунт. [[Ахмед Зогу]] влиза в страната с десетхилядна [[Югославия|югославска]] войска и сваля правителството. След като оглавява правителството и вътрешното министерство, той забранява опозиционните партии, налага [[цензура]] на печата, установява едноличен контрол над полицията, жандармерията и армията и си присовява правото на пълно вето върху гласуваните от парламента закони.
 
През 1928 година Ахмед Зогу разпуска парламента, свиква учредително събрание и Албания е обявена за наследствена монархия, а самият той - — за неин крал. През следващите години Албания силно се сближава с [[Италия]], която под ръководството на [[Бенито Мусолини]] води империалистическа политика. Италия отпуска на Албания значителни заеми в замяна на преференциални мита и откриване на италиански училища в Албания. След като италианците предявяват ултимативно искане за създаване на италиански военни бази в двете основни албански пристанища, въвеждане на обучение по италиански език в албанските училища и получаване на концесии за добива на нефт, Ахмед Зогу напуска Албания с част от хазната.
 
=== Италианска окупация ===