|
'''Вселенските събори''' ({{lang-gr|''Σύνοδοι Οικουμενικαί''}}) е събрание на епископите от поместените църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. Решенията им са абсолютни.
В Източната православна църква се признават седем7 Вселенскивселенски събора. В посланието си до цар [[Борис I]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са „чистото учение на [[православие|православието]]“то“.
==Събори, признати от православни, католици, миафизити и несторианци==
===Първи Вселенскивселенски събор в Никея===
''Основна статия: [[Първи Никейски събор]]''
'''[[Първи Никейски събор]] или Събор на 318-те отци''' ([[325]] г.), свикан от император [[Константин I Велики]] в [[Никея]], - взима 20 решения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Верую (Символ на вярата)|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разглеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].
===Втори Вселенскивселенски събор в Цариград===
''Основна статия: [[Втори вселенски събор]]''
'''Първи [[Цариград|цариградски]] събор''' ([[381]] г.), свикан от император [[Теодосий I]], - взима 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Верую (Символ на вярата)|Никейския символ на вярата]]. Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог - Св. Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
===Трети Вселенскивселенски събор в Ефес===
''Основна статия: [[Трети Вселенскивселенски събор]]''
'''Третият Вселенскивселенски събор''' е свикан през 431 годинаг. в малоазийския град [[Ефес]] от император Теодосий II. На него е осъдено учението на Несторий.
==Събори признати само от православни и католици==
''Основна статия: [[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''
'''[[Халкидон|Халкидонски]]ски събор''' ([[451]] г.) - свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградският патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свиканиясвиканият през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство|монофизитството]]то и определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от иконом. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
===Пети вселенски събор===
''Основна статия: [[Пети вселенски събор в Цариград]]''
'''Втори Цариградскицариградски събор или Събор на трите3-те глави''' ([[553]] г.) е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и [[Евгарий]] (+ 399), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].
===Шести вселенски събор в Цариград===
''Основна статия: [[Шести Вселенскивселенски събор]]'' ▼
'''Трети цариградски или Трулски събор''' (на името на двореца, в който се е състоял) ([[680]]-[[681]] г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотелитство |монотелитството]] то - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор ) и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори. ▼▲''Основна статия: [[Шести Вселенски събор]]''
▲'''Трети цариградски или Трулски събор''' (на името на двореца, в който се е състоял) ([[680]]-[[681]] г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотелитство|монотелитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.
===Седми вселенски събор в Никея===
''Основна статия: [[Седми вселенски събор в Никея]]''
'''Втори Никейски събор''' ([[786]]/[[787]]), свикан при императрица [[Ирина Атинянката|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]то. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православнаправославна Църквацърква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] годинаг., при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].
==Събори, които признава само католическата църква==
* [[869]] — /[[870]] — [[Четвърти Константинополски събор]] (осъждането на константинополския патриарх Фотий). Остри противоречия между западно-християнските и източно-християнските църкви; различните църкви оценяват събора: Католическата църква го признава за VIII вселенски, Православната не го признава.
* [[1123]] — [[Първи Латерански събор]] (утвърждаване на [[Вормски конкордат]], полагащ края на борбата за [[Инвеститура]]).
* [[1139]] — [[Втори Латерански събор]] (осъждане на [[Арнолд Брешиански]]).
==Литература==
•* [[Куйо Куев]], ''Вселенски събори'' // {{КМЕ1}}, с. 462- 468 ▼
•* Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191 ▼▲• [[Куйо Куев]], ''Вселенски събори'' // {{КМЕ1}}, с. 462- 468
▲• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191
== Външни препратки ==
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori Канони от Вселенските събори]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/i Канони от Първия вселенски събор в Никея]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/i-konstantinopol-381 Канони от Втория вселенски събор в Константинопол]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/efes-431 Канони от Третия вселенски събор в Ефес]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/halkedon-451 Канони от Четвъртия вселенски събор]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/peto-sesti-trulski-692 Канони от Пето-шестия вселенски събор]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/ii-nikea-787-1 Канони от Седмия вселенски събор в Никея]
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/Sv_Otci_I_sabor.htm Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор; Неделя на 31-те богоносни отци в Никея]
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sv_otci_VII_sabor.htm Седми вселенски събор]
* [http://www.pravoslavie.bg/Събори/Вероопределение-на-св.-Отци-от-ІV-Вселенски-събор Вероопределение на св. Отци от IV Вселенски събор]
* [http://www.pravoslavie.bg/Събори/Вероопределение-на-св.-Отци-от-VІІ-Вселенски-събор Вероопределение на св. Отци от VII Вселенски събор]
* [http://promacedonia.com/zv/zv6_1.html книгите]
* [http://www.pravoslavie.bg/История/Залез-и-гибел-на-монтанизма Залез и гибел на монтанизма], архим. доц. д-р Павел Стефанов
{{Шаблон:Вселенски събори}} ▼
▲{{Шаблон:Вселенски събори}}
[[Категория:Християнство]]
[[Категория:Вселенски събори| ]]
[[Категория:История на християнството]]
[[ar:مجمع مسكوني]]
| 