Вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{християнство}}
'''Вселенските събори''' ({{lang-gr|''Σύνοδοι Οικουμενικαί''}}) са е събраниесъбрания на епископите от поместенитепоместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. Решенията им са абсолютни.
 
В Източната православна църква се признават 7 вселенски събора. В посланието си до цар [[Борис I]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са „чистото учение на [[православие]]то“.
Ред 6:
==Събори, признати от православни, католици, миафизити и несторианци==
===Първи вселенски събор в Никея===
''Основна статия: [[Първи Никейскиникейски събор]]''
 
[[ПървиПървият Никейскиникейски събор]], или Събор на 318-те отци ([[325]]), свикан от император [[Константин I Велики]] в [[Никея]] -, взима 20 решения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Верую (Символ на вярата)|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два2 пъти годишно и да разглеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].
 
===Втори вселенски събор в Цариград===
''Основна статия: [[Втори вселенски събор]]''
 
ПървиПървият [[Цариград|цариградскицариград]]ски събор ([[381]]), свикан от император [[Теодосий I]] -, взима 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Верую (Символ на вярата)|Никейския символ на вярата]]. Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог - Св. Дух с Отца и Сина, е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя СимволаСимволът на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
 
===Трети вселенски събор в Ефес===
Ред 25:
''Основна статия: [[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''
 
[[Халкидон]]скиският събор ([[451]] г.) -е свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградскиятцариградския патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свиканият през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство]]то и определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен че приема канонични правила, Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от иконом. Важно е 28-то правило, което и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
 
===Пети вселенски събор===
''Основна статия: [[Пети вселенски събор в Цариград]]''
 
'''ВториВторият цариградски събор, или Събор на 3-те глави''', ([[553]] г.) е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и [[Евгарий]] (+ 399), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].
 
===Шести вселенски събор в Цариград===
''Основна статия: [[Шести вселенски събор]]''
 
'''ТретиТретият цариградски ([[680]]-[[681]]), или Трулски събор''' (на името на двореца, в който се е състоял) ([[680]]-[[681]] г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотелитство]]то - разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между Цариградскияцариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три3 празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенскивселенски събор) и се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте6-те Вселенскивселенски съборисъбора.
 
===Седми вселенски събор в Никея===
''Основна статия: [[Седми вселенски събор в Никея]]''
 
ВториВторият Никейскиникейски събор ([[786]]/[[787]]), свикан при императрица [[Ирина Атинянката|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание]]то. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празникапразникът [[Тържество на Православието]], който Вселенската православна църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] г., при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].
 
==Събори, които признава само католическата църква==
* [[869]]/-[[870]] — [[Четвърти Константинополскиконстантинополски събор]] (осъждането на константинополския патриарх Фотий). Остри противоречия между западно-християнските и източно-християнските църкви; различнитецърквите църквиразлично оценяват събора: Католическата църква го признава за VIII вселенски, Православната не го признава.
* [[1123]] — [[Първи Латеранскилатерански събор]] (утвърждаване на [[Вормски конкордат]], полагащ края на борбата за [[Инвеститура]]).
* [[1139]] — [[Втори Латеранскилатерански събор]] (осъждане на [[Арнолд Брешиански]]).
* [[1179]] — [[Трети Латеранскилатерански събор]] (осъждане на [[Валденси]], [[Катари]], установяване на ред за избиране на римски папа).
* [[1215]] — [[Четвърти Латеранскилатерански събор]] (осъждане на [[албигойци]]те, [[валденси]]те, санкциониране на [[Светата инквизиция]]).
* [[1245]] — [[Първи Лионскилионски събор]] (отлъчване на [[Фридрих II Хоенщауфен]]).
* [[1274]] — [[Втори Лионскилионски събор]] (уния с [[Православие|Православната църква]]).
* [[1311]]-[[1312]] — [[Виенски събор]] (упразднениезакриване на орденаОрдена на [[Тамплиеритамплиери]]те).
* [[1414]]-[[1418]] — [[Констанцки събор]] (сложил краякрай на "великия разкол", смърт на [[Ян Хус]], осъждане на [[Джон Уиклиф]]).
* [[1431]]-[[1449]] — [[Фераро-Флорентинскифлорентински събор]] (разглеждане на въпросите, възпрепятстващи обединението на западната и източната църкви).
* [[1512]]-[[1517]] — [[Пети Латеранскилатерански събор]] (църковна реформа).
* [[1545]]-[[1563]] — [[Тридентски събор]] ([[контрареформация]], литургическа реформа).
* [[1869]]-[[1870]] — [[Първи Ватиканскиватикански събор]] (догмата за първородния грях, чистилище, [[Догмадогма за папската безгрешност]]).
* [[1962]]-[[1965]] — [[Втори Ватиканскиватикански събор]] (църковна реформа, отмяна за задължителния латински при богослужения).´
 
==Литература==
Ред 63:
 
== Външни препратки ==
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori Канони от Вселенскитевселенските събори]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/i Канони от Първия вселенски събор в Никея]
* [http://sites.google.com/site/canonsocbg/home/kanoni-na-sv-apostoli/kanoni-ot-vselenskite-sbori/i-konstantinopol-381 Канони от Втория вселенски събор в Константинопол]
Ред 72:
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/Sv_Otci_I_sabor.htm Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор; Неделя на 31-те богоносни отци в Никея]
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sv_otci_VII_sabor.htm Седми вселенски събор]
* [http://www.pravoslavie.bg/Събори/Вероопределение-на-св.-Отци-от-ІV-Вселенски-събор Вероопределение на св. Отци от IV Вселенскивселенски събор]
* [http://www.pravoslavie.bg/Събори/Вероопределение-на-св.-Отци-от-VІІ-Вселенски-събор Вероопределение на св. Отци от VII Вселенскивселенски събор]
* [http://promacedonia.com/zv/zv6_1.html книгитеКнигите]
* [http://www.pravoslavie.bg/История/Залез-и-гибел-на-монтанизма Залез и гибел на монтанизма], архим. доц. д-р Павел Стефанов