Марио Рици: Разлика между версии

| починал-място=[[Рим]], ={{Италия}}

'''Негово Преосвещенство Архиепископ Марио Рици''' ({{lang-it|Mario Rizzi}}) е италиански католически [[духовник]], ватикански [[дипломат]] и бивш нунций в Република България в периода 1991 - 1996 г. Той е първият дипломатически представител на Ватикана след падането на комунистическата диктатура в България. Ръкоположен е за [[свещеник]] на 3 октомври 1948 г. от кард. Джовани Батиста Назали Рока ди Корнелиано. След защитата на докторат по Каноническо Право от 1952 г. година работи в Конгрегацията за Източните църкви, първо като помощник, а след това като ръководител. Удостоен с титлата капелан на Негово Светейшество през 1960 и почетен прелат през 1966, той е постулатор на процеса за беатификацията на свещеника Бруно Маркезини и освен това член на Конгрегацията за Процесите на Светците. В периода 1982 - 1991 г. е подсекретар на Конгрегацията за източните Църкви. Номиниран от папа [[Йоан Павел II]] на 28 февруари 1991 г. титулярен [[архиепископ]] на Балнеорегиум и апостолически [[нунций]] в [[България]]. Ръкоположен е за [[епископ]] на 20 април 1991 г. от кардинал [[Анджело Содано]]. Бивш член на ватиканската Конгрегация за Светците. След като е освободен от длъжността нунций през 1996 г. носи титлата "бивш апостолически нунций в България и титулярен архиепископ на Балнеорегиум".