Разлика между версии на „Сицилийска експедиция“

м
Като [[casus belli]] послужила просбата към Атина на град [[Сегеста]] за помощ срещу [[Селинунт]], който подържал спартанския съюзник [[Сиракуза]]. От друга страна градът бил [[йонийци|йонийски]], а сиракузците с техните съюзници били, както и спартанците, [[дорийци]]. Командири на експедиционния корпус били [[Никий]], [[Ламах]] и [[Алкивиад]].
 
Преди самото начало на експедицията са унищожени много ''[[гермихерма|херми]]'' — статуи с религиозен характер, като съмненията за престъплението се стоварили върху Алкивиад, който независимо от това не е отзован предходно, като едва след разследването, т.е. когато е в Сицилия пристига заповедта за принудителното му завръщане. Разбирайки какво го чака, Алкивиад преминава на спартанска страна, издавайки целия план на противника.
 
Експедицията е осъществена с над 130 [[Триера|триери]], около 5000 [[хоплити]], 1300 лековъоръжени войни, провизии и снаряжение. В състава и липсва конница. След отстраняването и бягството на Алкивиад начело и&#768; застава стратега Никий. По време на плаването редица гръцки градове по пътя се присъединяват към атиняните, като наместо бърз и решителен удар, Никий избира изчаквателна тактика, в резултат от която 415 г. пр.н.е. завършва безрезултатно за атиняните. С настъпването на зимата, експедиционният корпус е разквиртирован, което позволява на сиракузците да изпратят послание до Спарта с молба за помощ. Спартанците изпращат отряд начело с [[Гилип]], който обединявайки всичките налични спартански сили на острова успява да разбие атиняните и да предотврати превземането на Сиракуза от вражеските сили. Загубилите атиняни получават подкрепление под командоването на [[Демосфен]] в състав 73 триери и 5000 хоплити<ref>[[Тукидид]]. [[История (Тукидид)|История]]. VII, 42</ref>, но положението като цяло не се подобрява за атинските сили. След известно колебание атинските стратези вземат решение на отстъпят, но предвид настъпилото на [[27 август]] [[413 г. пр.н.е.]] [[лунно затъмение]], което е разтълкувано като лошо предзнаменование е решено да се изчака с изтеглянето, което в крайна сметка се оказва фатално, и в морска битка атинският флот е напълно разбит, а останалата на острова атинянска войска отстъпва безредно опитвайки се да се добере до градовете-съюзени с Атина на острова. Сиракузци съумяват да организират преследване на противника и напълно да го разбият, при което основните атинянски сили са взети в плен, след което и продадени в [[робство]], а стратезите Никий и Демосфен - обезглавени.
26 986

редакции