Аркадий Столипин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
мРедакция без резюме
Ред 15:
Аркадий Столипин е роден през 1822 г. в с. Середниково, днешна [[Московска област]], Русия в семейството на потомствен дворянин-офицер, чичо на поета [[Михаил Лермонтов]]. На 16-годишна възраст постъпва в Руската императорска армия. Служи в [[кон]]ната [[артилерия]]. Получава първо офицерско звание прапоршчик (1842) и достига до звание [[подпоручик]]. Излиза в оставка и скоро се връща в армията. Участва в Унгарския поход (1848-1849) и [[Битка при Севастопол|Отбраната на Севастопол]] през [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]]. От тогава дружи с писателя [[Лев Толстой]].
 
[[Атаман]] на Уралската [[казаци|казашка]] войска (1857). Има съществен принос в развитието на гр. [[Уралск]]. Създава училища, театър, библиотека, военен оркестър, музикална школа и печатница. Съвместно с композитора [[Александър ДрагомижкиДаргомижски]] е автор на [[оперета]]та „Кети и Бети“. [[Генерал-майор]] (1859), [[генерал-лейтенант]] (1868). Напуска армията през 1869 г. Таен съветник в двора на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]]. На академическа изложба през 1869 г. са експонирани 2 скулптурни произведения на Столипин: «Главата на Спасителя» (по описание на Флавий) и «Медал на статуята на Спасителя».
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Проявява се в [[Битка при Никопол (1877)|битката при Никопол]]. Комендант на [[Никопол]] и [[Плевен]] след [[Обсада на Плевен|неговото превземане]] от [[Западен отряд|Западния отряд]]. Командир на [[Бургас]]кия отряд. В Действащата руска армия на [[Балканския полуостров]] като милосърдна сестра е и неговата съпруга княгиня Наталия Горчакова.