Самюъл Дилейни: Разлика между версии

Най-известното произведение на автора е експерименталният роман Dhalgren, публикуван през 1975 г. и продал над един милион копия само в САЩ. Книгата предизвиква бурни дискусии сред останалите фантасти, заради авангардния стил и откровените и подробни описания на сцени със секс и насилие. [[Теодор Стърджън]] определя книгата като "най-голямото постижение на научната фантастика", а [[Филип К. Дик]] я нарича "боклук" в едно интервю. Основни теми на романа са контракултурата, творецът, [[сексуалност]], [[пол]], [[раса]], природата на реалността, лудостта, писането. Dhalgren е бил обект на множество интерпретации и опити да бъде поставен в рамките на един или друг жанр. В резултат на това, днес е определян ту като пост-апокалиптична фантастика, ту като магически реализъм (както излиза в Германия), ту като постмодерен роман. Dhalgren е номиниран за [[наградата Небюла]] и е включен в почти всички списъци за най-добри произведения във фантастиката и няколко за най-добри произведения на съвременната американска литература. Оказва силно влияние върху течението [[киберпънк]]. През 1996 г. [[Уилям Гибсън]] написва предговор-есе за едно от последните издания на книгата.

Между 1978 и 1987 г. Самюъл Дилейни създава [[фентъзи]]-цикъла Return to Neveryon, който се състои от 4 книги. Той отделя десетилетие за този проект, считан за едно от големите му постижения. Четирите тома смесват креативен с критически и автобиографичен текст в сложна структура, в рамките на която модерното общество е разгледано през призмата на едно вървящо към цивилизацията примитивно общество. Дилейни изследва така създадения модел в два аспекта – икономически и психологически (потоците на капитала и потоците на желанието), като за анализите си използва инструментите на съвременните [[философия]] (основно [[семиотика]]), [[психоанализа]], [[математика]], [[лингвистика]], [[литературна теориялитературознание]] и [[урбанистика]]. Макар и предизвикателни като стил и съдържание, историите от Return to Neveryon имат сравнително голям комерсиален успех: първите два тома с продават в по няколкостотин хиляди копия всеки. Третият том, Flight From Neveryon, съдържа повестта “The Tale of Plagues and Carnivals” - първото публикувано художествено произведение, чиято основна тема е болестта [[СПИН]]. Стилът и нетипичните идеи в последните два тома довеждат до отдръпване на почитателите на класическото фентъзи от поредицата на Дилейни. Някои книжарници в САЩ отказват да продават книгите (заедно с произведенията на други автори като [[Танит Лий]] и [[Барбара Хамбли]]), заради разглеждането на скандални за онова време теми като [[хомосексуализъм]] и [[BDSM]]. В резултат на това последният том – Return to Neveryon – излиза под друго заглавие (The Bridge of Lost Desire), за да се избегнат асоциациите със “замърсената” поредица. Днес и четирите книги са в печат, издадени от университетското издателство “Wesleyan” с оригиналните си заглавия и пълно съдържание.

След завършването на този проект, Дилейни се оттегля от писането на фантастична литература (макар че продължава да пише за нея). За последните 20 години, той издава само един нов роман (The Mad Man, 1994), публикува две, написани по-рано произведения (They Fly at Ciron, 1993, и превърналият се в култов роман още преди излизането си през 1995 г., Hogg), и четири повести. Останалите книги, които излизат изпод перото му в този период, са автобиографични или в областта на философията,модерните литературната[[философия]], теория[[литературознание]] и [[куиър науки]]. Автор е и на редица есета, критикуващи несериозното изследване на СПИН и разпространението му в Америка.