Деултум: Разлика между версии

{{без източници}}

{{обработка|форматиране, кратко уводно описание на обекта, категория}}

'''Деу̀лтум''' ({{lang-la|Deultum}}) е римско селище в България. Територията на Античнияантичния град '''Делтум'''Деултум се намира на около 10 километра западно от град [[Бургас]], в посока [[Средец (град)|Средец]] в землището на днешното село [[Дебелт]]. Останките са обявени за архитектурно-строителен паметник през 1965 година.

През първите години от този период е изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление. Тук са открити 10 погребения. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1,50 м. В горната им част личат жлебове за поставяне на покривни каменни плочи. Находките датират некропола 2 –— 3 в. сл. Хр.. Една част от гробовете са били вторично използвани през Късната Античност и Средновековието.

АрхеололозитеАрхеолозите проучват през 80-те години на 20 век два големи обекта –— средновековната крепост, наречена от К.Карел Шкорпил “Малкото„Малкото градище”градище“ и средновековна църква с митница в местността “Костадин„Костадин чешма”чешма“.

Стратиграфията на средновековната крепост свидетелства за два основни периода в съществуването йѝ. Първият се датира в хронологическия отрязък 4 –— 7 век. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван от серия бронзови монети със специфичен сюжет, на които археолозите са попаднали. Другият период на крепостта се датира между 12 и 14 век –— времето на [[Втората българска държава]]. Като цяло крепостта остава леко в странивстрани от основния терен, върху който трябва да се извършат строителните работи и за товазатова не е цялостно проучена, а са проведени отделни археологически процедури, които да изяснят основните моменти в историята на съществуването йѝ. Бъдещото детайлно проучване би изяснило в какви аспекти това съоръжение е било от значение за двете големи сили през Средновековието –— [[България]] и [[Византия]].

Другият средновековен обект –— църквата в местността “Костадин„Костадин чешма”чешма“ еот доста90-ти век е по-добре проучен. Открити са само основите йѝ от ломен камък споен с бял хоросан. Като всички църкви тя е ориентирана изток –— запад (14.5 на 12 м), има базикален план разчленен на три кораба и притвор от западната страна. При един втори строителен период в централния кораб са били поставени четири колони, върху които е бил подпрян купол. При изследването са били открити пропуквания, които биха могли да бъдат резултат от земетресение. Вътре в църквата и около нея са открити 34 християнски погребения. Покойниците са били поставяни директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Според изследователя Дамянов това означава, че погребаните са били свещенослужители. Погребален инвентар в повечето случаи липсва, което е типично за християнските погребения. Само върху три от скелетите са открити големи посребрени кръстове, датиращи от 9 –— 10 век. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата. Повечето от тях са с монограмннимонограмни кръстове и съдържат имената на византийски велможи от епохата на императорите иконоборци (периода между 726 –— 843 г.). Сред тях особено важни са три печата на първия български християнски владетел [[Борис І]], приел с покръстването второто име Михаил. На тяхната лицева страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два зрънчести кръга, между които се чете: “Христос„Христос помагай на Михаил, архонт на България”България“. Върху опакотоопаката виждаместрана е изобразена Божията майка ис четемнадписа – “Богородице„Богородице помагай на Михаил, архонт на България”България“. От писмените извори знаеме известно, че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил средище на епископ. Намерените уникални печати на българския владетел Борис на това място, което въпреки всичко не внушително като останки от архитектура, съчетани с писмените извори, които го сочат като голям християнски център, карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българския държавен глава.

Интересен обект, който е проучен не изцяло през този период и койитокойто и днес може да се види е храмътахрамът на [[Асклепий]], преустроен в храм на императорския култ в североизточната част на античния град.

Средновековният Дебелт е бил погранична крепост между България и Византия. За това свидетелства едно голямо защитно съоръжение, което се намира в непосредствена близост до него –— граничния окоп [[Еркесия]]. Изследванията показват, че Еркесията е построена още при хан Тервел (около 705 г.), но народната памет го свързва със славата на [[хан Крум ]] (местните го наричат Крумов окоп), при който Дебелт влиза в територията на България. За това имаме сведения както от гръцки хронисти, така и от прочутия Хамбарлийски надпис, открит в село Маламирово (Хамбарли), Ямболско. Митницата открита при разкопките на Дебелт започва да функционира малко след тези събития.

Изненадващи са резултатите от сондажното проучване на ранносредновековното отбранително съоръжение “„[[Еркесия]]”“. Там са намерени материали от IV-IIIV–II в. пр. н. е. Това засилва убеждението, че на територията на резервата се намират и останките на неизвестен на науката тракийски град от класическата и ранноелинистическата епоха.

През 80-те години археолозите разкриват една много богата на движими и недвижими исторически паметници, от всички епохи, територия, която е с изключително значение за културата на страната ни и с право е обявена към момента за национален археологически резерват. В него е изградена археологическа база с възможности за обезпечаване на целогодишна работа на проучвателските екипи. Въпреки огромния обем дейност свършена през предпоследното десетилетие на 20 век, на територията на археологическия резерват ДелтумДеултум предстои да се свърши все още доста сериозна като количество работа. Много от находките са публикувани частично както –— материаялитематериалите от култовите ями в местността „Костадин чешма”чешма“, а и резервата крие все още много тайни.

{{Шаблон:Римски градове в България}}