Топография: Разлика между версии

* '''Фотограметричните методи''' използват методите на [[фотограметрия]]та и апаратурата създадена за стереоскопично наблюдаване на заснети от земята снимки със застъпване (при точно измерена база), или [[Аерофотография|аерофотоснимки]] от [[самолет]] или космическа техника. Благодарение на стереоефекта от фотоснимките, полученият триизмерен модел в стереопланиграфите (използвани в България) на земната повърхност, позволява съсс инструменталната светлинна марка да се обхожда терена с еднаква [[надморска височина]] ит.е. посредствомсимулира се хоризонтална равнина. Посредством механичните системи на стереопланиграфитестереопланиграфа, плъзгането по "терена" или позиционирането върху определена точка от фотоизображението резултатите дасе маркират като се изписват върху топографски оригинал в една равнина с две кординати. Машинно получения топографски оригинал подлежи на ръчна дообработка (изглаждане изписването на хоризонталите на земните форми) и контролна проверка на място.

Материалите от спътниковите космически снимки се използват за направата на малкомащабни предимно обзорни топографски карти за малко изучена земна повърхност. Те са база за проучвания и последваща аерофотоснимка или ръчна наземна топографска дейност. Посредством радар, сонар, лазерни и други далекомерни средства се прави и дистанционно електронно измерване, с което се създават т. нар. цифрови модели на релефа. Това са матрични модели с координати и геометрични характеристики, записани в цифрова форма и с възможност за обработка с [[Компютър|ЕИМ]]. Те са особено полезни при проектиране на големи инфраструктурни обекти - пътища, електродалекопроводи, тръбопроводи.