Родопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.226.63.57 (б.), към версия на Mihluzin |
|||
Ред 12:
== Име ==
Името на планината Родопи е с [[тракийски език|тракийски]] произход. Открива се за пръв път у [[Херодот|Херодот]] (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината.<ref>Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 181 (ISBN 978-954-8177-51-1).</ref> Известна е чрез Трасил от Мендес (І в. сл. Хр.) и [[Плутарх|Псевдо-Плутарх]] (ІІІ - ІV в. сл. Хр.): ''„Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“''<ref>Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11.</ref> Без съмнение същата легенда има предвид и [[Овидий|Овидий]], когато говори за ''„Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.”''<ref>Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.</ref> Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.
Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа.<ref>Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 182 (ISBN 978-954-8177-51-1).</ref> Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия [[индоевропейски езици|индоевропейски]] корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“).<ref>Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. - В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХІ.10. София, 1925, с. 31.</ref> През цялата античност обаче името не е известно като хидроним....
== География ==
| |||