Тютюнопушене: Разлика между версии

'''Тютюнопушенето''' е вдишване (най-често през устата) на дим от тлеещи [[тютюн]]еви листа, чрез което се приема [[никотин]]. Хората, практикуващи тютюнопушене, се наричат ‘’пушачи’’„пушачи“. Прекомерното тютюнопушене води до никотиново пристрастяване и привикване, затова то се счита за [[наркомания]].

Има сведения за практикуването му в много различни култури по света. Тютюнът е култивиран и използван за пушене в [[Америка]] поне от 5000 години. Началото се свързва с [[Централна Америка]] — онези части от Андите[[Анди]]те, които днес са част от [[Перу]] и [[Еквадор]]. Пушенето на [[канабис]] в [[Индия]] се е практикувало повече от 4000 години. В началото пушенето се развива, като част от някои [[религия|религиозни]] церемонии. След завладяването на Америка от европейците, тютюнопушенето се разпространява по цял свят като форма на развлечение.

Неотдавнашни изследвания <ref> [http://www.nida.nih.gov/MOM/TG/momtg-nicotine.html Nicotine and the Brain] </ref> показват, че никотинът увеличава нивото на [[допамин]] в [[Главен мозък|главния мозък]] и e фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът е и най-ключовият пристрастяващ елемент в процеса на тютюнопушенето. Друго изследване<ref> [http://www.springerlink.com/content/f6gxhlj63peeytlr/ The effects of cigarette smoking on overnight performance] </ref> показва, че пушачите по-лесно задържат вниманието си и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушачите.

При пушене голяма част от никотина се [[пиролиза|пиролизира]], но дори присъствие на малки количества в организма може да предизвика соматични и психотропни ефекти, в това число и никотинна [[зависимост]] (никотинизъм). Тази зависимост е по-силна от зависимостта от [[кофеин]]a или [[марихуана]]та, но по-малка от тази на алкохола, също и от [[кокаин]]а, [[хероин]]а и др. Приемането на никотин може да доведе до по-бързо опиянение при употреба на алкохол или по-добро усвояване на кофеин или други ободряващи вещества. Според канадския професор Дженифър О'Лофлин повечето редовни пушачи развиват никотинова зависимост 5 месеца след започването.

[[Image:Smoking equipment.jpg|300px|right|thumb|1. кутия за пури; 2. [[пура; 3. различни видове лули; 4. водно наргиле; 5. димяща пръчица; 6. [[бонг]], принадлежности за него и пури]]

Пушенето води до изразено изменение на вътрешните органи. Най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно- съдовата система, храносмилането[[храносмилане]]то и др. Редовните пушачи боледуват от [[рак на белия дроб|рак на белите дробове]] много по-често, отколкото непушачите. За основен причинител се приемат канцерогенните съставки на тютюневите [[смоли]] (катрани[[катран]]и) - [[радон]], [[безпирен]] и [[нитрозамин]]. Никотинът не е канцерогенна съставка. Пушенето увеличава вероятността за поява на [[рак (болест)|рак]] на храносмилателните органи и на устната кухина. Рискът от [[инфаркт]] е по-висок от този на непушачите.

Смята се, че пушенето увеличава значително риска от [[Алцхаймер]] и [[Деменциядеменция]].<ref>[http://www.news-medical.net/news/2007/09/05/29480.aspx Smoking ups Alzheimer's risk by 50% (Пушенето увеличава риска от Алцхаймер с 50%)]</ref>

Външни негативни последствия могат да бъдат: пожълтели зъби[[зъб]]и и [[мустаци]], неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане[[мирис]]оусещане, суха [[кожа]] на лицето[[лице]]то, пожълтяване на пръстите[[пръст]]ите и дланите[[длани]]те, липса на сън[[безсъние]] и др.

Почти всички [[Авиокомпания|самолетни компании]] забраняват пушенето по време на полети.