Никола Пасхов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) според автобиография в Ил. Ил. |
|||
Ред 15:
Пасхов е роден на 1 януари 1862 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Племенник е на [[Кузман Шапкарев]]. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в [[Кюстендил]]ската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в [[Охрид]], и [[Струга]], през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на [[Марин Дринов]]. По това време активно се бори със [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:
{{цитат|С знанието на местната власт, аз често обикалях българските училища и селата, а това въодушевяваше, както учителите, също и населението. При обиколките си не веднъж съм бивал прицелна точка на сръбските агенти, обаче, винаги лавирах с маршрута, даже и пред българските учители и селяни, без да могат да знаят, пътя и селото, които имах пред вид да споходя на идния ден<ref>Илюстрация Илинден, г. 1933, бр.49-50, стр.30-32</ref>.}}
През 1886 г. на Илинден в къщата на [[Климент Заров]] в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: [[Климент Заров]], [[Антон Кецкаров]], [[Лев Огненов]], [[Никола Чудов]], [[Яким Деребанов]], [[Иван Лимончев]], Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.<ref>Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 12-13.</ref>
След това е секретар на българската митрополия в [[Битоля]].Отново работи като учител от 1893 година в [[Куманово]], [[Воден]], [[Костурско българско училище|Костур]],<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref> [[Ениджевардар]], [[Кукуш]] и други. От 1903 до 1904 година, като учител в [[Гевгели]], е член на околийския комитет на ВМОРО.
| |||