Американска война за независимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 42:
 
== Независимостта ==
На Американската война за независимост е дадено начало на [[19 април]] [[1775]] г. в [[Масачузетс]]. На [[4 юли]] [[1776]] г. 13-те колонии обявили независимостта си с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]], дело на [[Томас Джеферсън]] и гласувана от [[Континентален конгрес|Континенталния конгрес]] в [[Зала на независимостта (САЩ)|Залата на независимостта]], Филаделфия. Ето какво се казвало в нея: „Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменими права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”. Този документ, написан от [[Томас Джеферсън]], изобличава тиранията на английския крал [[Джордж III]] и утвърждава правото на бунт срещу това авторитарно управление. Важността й произлиза от новите философски принципи, които са обявени в нея: върховенство на народа, равенство между хората и право на живот, свобода и щастие. Тези идеи са заети от френските революционери, които написват през [[1789]] г. „[[Декларация за правата на човека и гражданина]]”. Около 40-45% от населението на колониите по това време подкрепя войната, а 15-20% са на страната на Британската корона. Верните на короната участвали вероятно с около 50&nbsp;000 души по време на войната в сравнение с 250&nbsp;000 на страната на подкрепящите независимост. <ref>Percentage of Loyalists and Patriots: Robert M. Calhoon, "Loyalism and Neutrality" in ''The Blackwell Encyclopedia of the American Revolution'', p. 247; number of troops: Mark M. Boatner, ''Encyclopedia of the American Revolution'', p. 264, 663.</ref> 30&nbsp;000 [[германци|германски]] наемни войници от [[Хесен]] участвали на страната на британците, като общият брой на германските и британски войници в [[Северна Америка]] бил 60&nbsp;000 разположени на голяма площ от [[Канада]] до [[Флорида]] и повечето били назначени на служби в гарнизони, като 16&nbsp;000 от тях били в [[Ню Йорк]]. <ref>British troop strength: Black, pp. 27-29. Number of Germans hired: Boatner, pp. 424-26.</ref> Американската война за независимост започнала през [[1775]] г. Първоначално бойните действия се развивали в полза на американците. Не след дълго обаче те се оказали в тежко положение. Армията им се състояла предимно от неопитни и зле въоръжени доброволци, които служели за кратък срок, и то главно на територията на своя щат. Срещу тях била изправена професионална армия, която била попълнена от германски наемници. Но скоро бунтовниците получават помощ от европейски доброволци, въодушевени от идеите им. Това са главно млади аристократи. Намесата им позволява да бъде спечелена първата [[битка при Саратога|победа при Саратога]] през [[1777]] г.. Но американците имали предимството, че воювали на собствена територия и вярвали в правотата на каузата си. Ситуацията се променила едва когато за главнокомандващ бил назначен богатият плантатор от щата [[Вирджиния]] [[Джордж Уошингтън]], който се проявил като способен офицер по време на [[Френска и индианска война|Френската и индианска война]]. Той реорганизирал американската армия, а американският пратеник в [[Париж]] [[Бенджамин Франклин]] успял да получи подкрепата на [[Франция]] за колониите.
 
[[Файл:Yorktown80.JPG|thumb|right|[[обсада на Йорктаун|Победата]] на американската армия, предвождана от [[Джордж Уошингтън]] в [[Йорктаун]].]]