Петър Панчевски: Разлика между версии

'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]], [[армейски генерал]]. Единственият българин с генералско[[генерал]]ско звание в [[Червената армия]], - [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]].

От 1925 г. е в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]., Туккъдето е известен подкато името Пьотр'''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936-1939) и във [[Втората световна война]]., Началниккогато е началник на инженерните войски на XXIV- а Съветската армия.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в [[БНА]]. Достига званието [[армейски генерал]]. КомандирКомандващ е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. ГенералГен. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.

ПетърП. Панчевски е [[народен представител]] (1950-1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със Званиетозванието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой„[[Герой на Народна република България“България]]“ (1972) .

Умира в София на 17 ноември 1982 г. в гр. София.

* [http://focus-news.net Агенция Фокус„Фокус“ от 25 януари 2006 г.]

[[Категория:Съветски офицериИнтербригадисти]]