Фьодор Ремезов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис; форматиране: 3x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
к.
Ред 6:
|прякор=
|място на раждане=[[Картинка:Flag of Russia.svg|21px|border]] селището на<br> Каслински завод,<br> [[Руска империя]]
|място на смърт=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] [[Ленинград]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|преданост=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|въоръжени сили=
|години на служба=1918 - 1959
|звание=[[Генералгенерал-лейтенант]]
|войсково поделение=
|командвания=13-та армия, 56-та армия,<br>45-та армия
Ред 20:
}}
 
'''Фьодор Никитич Ремезов''' ({{lang-ru|Фёдор Никитич Ремезов}}) e съветски военачалник, участник във [[Втората световна война]], [[генерал-лейтенант]] (1940).
 
== Биография ==
Роден е на [[7 юни]] [[1896]] г. в [[селище]]то на Каслинския завод (сега в [[Челябинска област]]).
 
Влиза в редовете на [[РККА]] през [[1918]] г. Завършва курсовете за пехотни командири във [[Вятск]] (1919) и Висшето тактико-стрелково училище за командния състав на РККА (1921).
Фьодор Никитич влиза в редовете на [[РККА]] през [[1918]] г. На следващата година завършва курсовете за пехотни командири във [[Вятск]], а през [[1921]] г. - Висшата тактико-стрелкова школа за командния състав на РККА. През годините на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] командва [[рота]] и [[батальон]] в боевете против войските на [[адмирал]] [[Александър Колчак|Колчак]]. След това е командир на отделен батальон от 33-та Кубанска [[дивизия]] от 9-та [[армия]], която се сражава срещу войските на [[генерал]] [[Врангел]]. След войната заема щабни длъжности. От април [[1931]] г., Ремезов е командир на стрелкови [[полк]]. През [[1932]] г. преминава обучение във Военната академия „Фрунзе“. През юли [[1937]] г. е назначен за командир на 45-та стрелкова дивизия, а след година&nbsp;— за главнокомандващ на [[Житомир]]ската армейска група войски. През [[1939]] г. е назначен за командир на [[Забайкалски военен окръг|Забайкалския военен окръг]]. От юни [[1940]] г., генерал Ремезов е главнокомандващ на [[Орловски военен окръг|Орловския военен окръг]].
 
През [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]] командва [[рота]] и [[батальон]] в боевете против войските на [[адмирал]] [[Александър Колчак|Колчак]]. След това е командир на отделен батальон от 33-та кубанска [[дивизия]] от 9-та [[армия]], която се сражава срещу войските на [[генерал]] [[Врангел]].
На [[7 юли]] [[1941]] г., две седмици след нападението на Германия над СССР, Ремезов сменя на поста командир на 13-та армия смъртно ранения генерал-лейтенант [[Пьотър Филатов]]. В това време 13-та армия води [[Битка за Смоленск|тежки отбранителни боеве]] в района на [[Минск]] и [[Борисов]] срещу [[3-та танкова група]] на [[Херман Хот]]. В утрото на [[12 юли]], генерал-лейтенант Ремезов потегля при войските за организиране на контраудар. По пътя щабната кола е обстреляна от автоматчици на противника и Фьодор Никитич е ранен. След излекуването си, от 4 септември до 18 октомври 1941 г., Ремезов ръководи войските на [[Северокавказки военен окръг|Северокавказкия военен окръг]], а после е назначен за командир на новосформираната в състава на окръга 56-та армия. През есента на 1941 г. армията отбранява [[Ростов]], но под ударите на превъзхождащите сили на противника е принудена да се оттегли на на левия бряг на река [[Дон (река)|Дон]]. По време на [[Битка за Ростов (1941)|Ростовската настъпателна операция]], армията на Ремезов, във взаимодействие с 9-та армия на [[генерал-майор]] [[Фьодор Харитонов]], освобождава Ростов.
От април [[1942]] г. до края на войната генерал-лейтенант Ремезов е командващ на 45-та армия от [[Задкавказки фронт|Задкавказкия фронт]], изпълняваща задачи по прикритието на държавната граница с [[Турция]] и охраната на комуникациите с [[Иран]], където са въведени съветски войски (в съответствие с договора от 1921 г.).
 
След войната заема щабни длъжности. От април [[1931]] г. е командир на стрелкови [[полк]]. Преминава обучение във Военната академия „Фрунзе“ (1932). През юли [[1937]] г. е назначен за командир на 45-та стрелкова дивизия, а през [[1938]] г. - за командващ войските на [[Житомир]]ската армейска група. През [[1939]] г. е назначен за командващ войските на [[Забайкалски военен окръг|Забайкалския военен окръг]]. От юни [[1940]] г. е командващ войските на [[Орловски военен окръг|Орловския военен окръг]].
След войната е ръководител на факултет във Военната академия „Фрунзе“, заместник-началник на Военната академия „Дзержински“. От [[1959]] г. е в оставка.
 
На [[7 юли]] [[1941]] г., 2 седмици след нападението на Германия над СССР, Ремезов сменя на поста командир на 13-та армия смъртно ранения генерал-лейтенант [[Пьотър Филатов]]. По онова време 13-та армия води [[Битка за Смоленск|тежки отбранителни боеве]] в района на [[Минск]] и [[Борисов]] срещу [[3-та танкова група]] на [[Херман Хот]]. В утрото на [[12 юли]] Ремезов потегля към войските за организиране на контраудар. По пътя щабната кола е обстреляна от автоматчици на противника и той е ранен.
Фьодор Никитич Ремезов умира на [[6 юни]] [[1990]] г. в [[Ленинград]].
 
На [[7 юли]] [[1941]] г., две седмици след нападението на Германия над СССР, Ремезов сменя на поста командир на 13-та армия смъртно ранения генерал-лейтенант [[Пьотър Филатов]]. В това време 13-та армия води [[Битка за Смоленск|тежки отбранителни боеве]] в района на [[Минск]] и [[Борисов]] срещу [[3-та танкова група]] на [[Херман Хот]]. В утрото на [[12 юли]], генерал-лейтенант Ремезов потегля при войските за организиране на контраудар. По пътя щабната кола е обстреляна от автоматчици на противника и Фьодор Никитич е ранен. След излекуванетолекуването си, от 4 септември до 18 октомври 1941 г., Ремезов ръководи войските на [[СеверокавказкиСеверно-кавказки военен окръг|СеверокавказкияСеверно-кавказкия военен окръг]], а после е назначен за командиркомандващ на новосформираната в състава на окръга 56-та армия. През есента на 1941 г. армията отбранява [[Ростов на Дон]], но под ударите на превъзхождащите сили на противника е принудена да се оттегли на на левия бряг на река [[Дон (река)|Дон]]. По време на [[Битка за Ростов (1941)|Ростовската настъпателна операция]], армията на Ремезов, във взаимодействие с 9-та армия на [[генерал-майор]] [[Фьодор Харитонов]], освобождава Ростов на Дон.
 
От април [[1942]] г. до края на войната генерал-лейтенант Ремезов е командващ на 45-та армия от [[ЗадкавказкиЗакавказки фронт|ЗадкавказкияЗакавказкия фронт]], изпълняваща задачи по прикритиетоприкриването на държавната граница с [[Турция]] и охраната на комуникациите с [[Иран]], където са въведени съветски войски (в съответствие с договора от 1921 г.).
 
След войната е ръководител на факултет във Военната академия „Фрунзе“, заместник-началник на Военната академия „Дзержински“. От [[1959]] г. е в оставка.
 
Фьодор Никитич Ремезов умира в [[Ленинград]] на [[6 юни]] [[1990]] г. в [[Ленинград]].
 
== Награди ==
* Два2 ордена [[Орден Ленин|ордена „Ленин“]]
* Четири4 ордена [[Червено знаме (орден, СССР)|ордена „Червено знаме“]]
* орден [[Орден Червена звезда|Орден „Червена звезда“]]
* медали
* Медали
 
== Източници ==
Line 44 ⟶ 51:
 
== Външни препратки ==
* {{икона ru}} [http://www.hrono.info/biograf/bio_r/remezov_fn.html Биография на генерал-лейтенантген. Ф. Н. Ремезов на страницатасайта ''hrono.info'']
* {{икона ru}} [http://militera.lib.ru/docs/da/sov-new-1940/38.html Доклад на Фьодорген. Ф. Н. Ремезов на съвещанието на висшия команден състав на Червената армия - декември 1940 г.]
 
{{СОРТКАТ:Ремезов, Фьодор}}
[[Категория:Съветски офицеригенерали]]
[[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]]
[[Категория:Съветски офицери]]
 
{{Превод от|ru|Ремезов, Фёдор Никитич|10072579}}