Убийство на Тодор Александров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== История ==
[[Файл:TodorAlexandrov.jpg|ляво|мини|Тодор Александров]]
На 30 август 1924 година вечерта, Тодор Александров заедно с генерал [[Александър Протогеров]] потеглят за конгреса на серчани в [[Пирин]]. Той взема двама телохранители – [[Панзо Зафиров]] и [[Христо Балвански]]. След като пристигат в [[Горна Джумая]] се прехвърлят в другата кола, която е изпратена да ги посрещне. В нея сядат двама души, така че има място само за единия от телохранителите. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота. В ранното утро на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров близо до [[Мелник]]. Там ги чакат войводите [[Щерю Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]] с още двама души. Продължават на коне из Пирин. След кратка почивка в село [[Горна Сушица]] тръгват отново и след обяд спират край село [[Сугарево]]. Александров задрямва и тогава е застрелян от Влахов и Вретенаров. Освен Александров куриерът [[Динчо Балкански]] застрелва и телохранителя му [[Панзо Зафиров]], а другият, който е с тях - генерал Александър Протогеров остава невредим. С това върху генерала пада тежко подозрение, че сам е поръчал убийството. Труповете са заровени набързо.
 
== Последици ==
[[Файл:Kjustendil VMRO.jpg|дясно|мини|250п|Траурно шествие в [[Кюстендил]], проведено през септември 1924 година.]]
[[Файл:Memmorial March after Todor Alexandrov's assasination, Kardzhali 18 September 1924.JPG|дясно|мини|250п|Траурно шествие в [[Кърджали]], проведено на 18 септември 1924 година.]]
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от [[София]] са повикани с телеграма секретарят на Александров - [[Иван Михайлов]], зет му - [[Михаил Монев]] и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и [[Алеко Василев]] и подполковник [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. На 14 септември в Горна Джумая са ликвидирани и подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, както и редица представители на левицата в македонското движение, при така наречените [[Горноджумайски събития]]. Ден по-късно са убити извършителите на убийството [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]]. Убийствата в областта продължават и след 3 месеца. На [[7 юли]] [[1928]] година по нареждане на [[Иван Михайлов]] генерал Протогеров също е убит в наказателна акция за убийството на Тодор Александров.
 
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на [[Александър Цанков]] след подписването на [[Майски манифест|Майския манифест]].<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1924.html Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“]</ref> Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, [[Атанас Джолев]], [[Перо Шанданов]], Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 117-118, 396-398</ref>
[[Файл:Kjustendil VMRO.jpg|дясно|мини|250п|Траурно шествие в [[Кюстендил]], проведено през септември 1924 година.]]
 
== Литература ==