Иван Ганецки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
к.
Ред 10:
}}
 
'''Иван Степанович Ганецки''' ( ''отна [[Руски език|руски]]: ''Иван Степанович Ганецкий '' ) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
==Биография==
Иван Ганецки е роден на 26 септември 1810 г. в Смоленска губерния, (Русия). Семействотов есемейството на потомствен [[дворянин]]. Ориентира се към военното поприще. Учи в I-иви Кадетскикадетски корпус. През 1828 г. започва действителна служба с военно звание прапоршикпрапоршчик в ЛейбгвардейскиЛейбгвардейския Финландскифинландски [[полк]]. Участва във войната в [[Кавказ]]. Последователно служи в :Лейбгвардейския Лейбгвардейски Измайловскиизмайловски полк, ЛейбгвардейскиЛейбгвардейския Волинскиволински полк и ЛейбгвардейскиЛейбгвардейския Финландскифинландски полк. Участва в Унгарската кампания (1849). [[Генерал-майор]] от 1855 г. През 1863-1865 г. участва в потушаването на Варшавското въстание и е командир на IV-ата Гвардейскагвардейска Пехотнапехотна [[бригада]]. [[Генерал-лейтенант]] от 1863 г. и командир на : XVI-ата Пехотнапехотна [[дивизия]], III-ата Пехотнапехотна дивизия.
 
===Участие в Руско-турскататурска война (1877-1878)===
Иван Ганецки е роден на 26 септември 1810 г. в Смоленска губерния (Русия). Семейството е на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Учи в I-и Кадетски корпус. През 1828 г. започва действителна служба с военно звание прапоршик в Лейбгвардейски Финландски [[полк]]. Участва във войната в [[Кавказ]]. Последователно служи в : Лейбгвардейски Измайловски полк, Лейбгвардейски Волински полк и Лейбгвардейски Финландски полк. Участва в Унгарската кампания (1849). [[Генерал-майор]] от 1855 г. През 1863-1865 г. участва в потушаването на Варшавското въстание и е командир на IV-а Гвардейска Пехотна [[бригада]]. [[Генерал-лейтенант]] от 1863 г. и командир на : XVI-а Пехотна [[дивизия]], III-а Пехотна дивизия.
В началото на м. февруари 1877 г. е назначен за командир на [[гренадир|ГренадирскияГренадир]]ския [[корпус]]. Влиза в България през м. септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията]] на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]], руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври / 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-ити Блокаденблокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия : лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен. Известен е с човечност и откровеност. На 28 ноември/10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата в посока [[Плевен]] - р.[[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи живеещи в Плевен за точното място на пробива, генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (командващ обсадата) издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7,30ч е даден сигнал ''тревога''. С усилията ня Сибирски, Малоросийски, Астрахански, Фанагорийски пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] - [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14,00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в знак на уважение. За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с Орден " [[Свети Георги]] " III ст.
 
На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата в посока Плевен - р. [[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи, живеещи в Плевен, за точното място на пробива, генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (командващ обсадата) издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7:30 ч. е даден сигнал ''Тревога''. С усилията ня Сибирския, Малоросийския, Астраханския, Фанагорийския пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] - [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14:00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в знак на уважение. За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с орден "[[Свети Георги]]" III ст.
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
В началото на м. февруари 1877 г. е назначен за командир на [[гренадир|Гренадирския]] [[корпус]]. Влиза в България през м. септември 1877 г в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]], руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври/4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-и Блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия : лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен. Известен е с човечност и откровеност. На 28 ноември/10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата в посока [[Плевен]] - р.[[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи живеещи в Плевен за точното място на пробива, генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (командващ обсадата) издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7,30ч е даден сигнал ''тревога''. С усилията ня Сибирски, Малоросийски, Астрахански, Фанагорийски пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] - [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14,00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в знак на уважение. За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с Орден " [[Свети Георги]] " III ст.
 
През м. декември 1877 г. ГренадирскияГренадирският корпус като резерв на [[Южен отряд|Южния отряд]] (генерал-лейтенат [[Фьодор Радецки]]) преминава през зимата [[Стара планина]]. В началото на 1878 г. е назначен за началник на Средната колона на Действуващата армия в заключителния етап на войната. АвангардаАвангардът на колоната се командва от генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]]. Изминава победния марш [[Габрово]] - [[Казанлък]] - [[Стара Загора]] - Търново Сеймен (дн. [[Симеоновград]]) - [[Мраморно море]].
 
===След войната===
На 17 април 1878 г. е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. Член е на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт Петербургската-петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда , Орденорден "[[Свети Александър Невски]]".
 
Днес улицаулици в [[Плевен]], [[Долни Дъбник]] и [[Шумен]] носиносят името „Генерал Ганецки“.
На 17 април 1878 г. е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. Член на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт Петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда , Орден "[[Свети Александър Невски]]".
 
Днес улица в [[Плевен]], [[Долни Дъбник]] и [[Шумен]] носи името „Генерал Ганецки“.
 
== Източници ==
<references />
* Освободителната война (1877-1878), Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 83
* Генов Цонко, Освободителната война (1877-1878), Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 175-182
 
{{СОРТКАТ:Ганецки, Иван}}
[[Категория:Руски офицеригенерали]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]