Омайниче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
== Външни препратки ==
* http://wildplants.hit.bg/geum_coccineum.htm — Червено омайниче
Червено омайниче Geum coccineum
Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 5-20 cm. Приосновните листа с дълга дръжка, сложни, нечифтоперести, с 2 - 3 двойки странични листчета. Цветовете изправени, 2,5-4 cm в диаметър. Чашката е от два кръга от по 5 листчета, външните 2-3 пъти по-къси от вътрешните. Венчелистчетата 5, 10-18 mm дълги, закръглени, разперени, яркочервени. Цъфти през месеците май-август .
Разпространение в България: Влажни ливади и край потоци в Стара Планина (западна и средна), Средна гора, Родопи (западни), Рила, Пирин, Западни гранични планини, Знеполски район, Витошки район и Славянка. От 900 до 2300 метра надморска височина.
Употреба: Растение с големи декоративни качества, но корените му се използвали от народната медицина за лечение на различни трудно-лечими болести. От ЕТ “Самодива” ме информираха, че в своите билкови комбинации използват корените, които берат в близост до хижа “Перелик”.
Това цвете явно е заредено с много чиста и силна енергия.
Ето какво намерих в нета за него
Гордост за Рибарица (Централен балкан) е природния резерват „Царичина” чието име е свързано с чудната легенда за дъщерята на българския цар Иван Асен II – Тамара, излекувана от коварна болест с магията на огненото червено омайниче, което и до днес рибарчани наричат „Царичина”.
Изпратил цар Иван Асен II болната си дъщеря на лечение в Тетевенския Балкан. Било през пролетта. Слънцето позлатявало горите и карало птиците да пеят. Горските поляни поруменели от цветя. Тамара откъсвала цвете и го затъквала зад ухото си. Мислела си: “Кой е сега като мене. Не ми трябва корона.” Тамара научила, че цветето се нарича омайниче и, че ерген, който види пръв момиче, закичено с него се омайва и то става негова изгора. Цветето помогнало да царската дъщеря да оздравее. Но дошла есента и заедно с птиците заминала и Тамара. Тогава местните нарекли цветето, което тя така много обичала царско цвете, а поляната на която то цъфти – Царичина. Тя останала като една от приказните местности на Тетевенския Балкан и затова резервата носи нейното име.
Ручейно омайниче (Geum rivale) - тревисто многогодишно растение с височина 20-80 см с изправени, мъхести в горната си част тъмночервени стебла. Листата са на дълги дръжки и са перестонасечени. Цветовете са камбанковидни. Имат червено-жълта чашка и розови венчелистчета, които са събрани по 2-5 на върха на стеблата. Цъфти юли-август.
Расте по бреговете на реките, езерата, сред храстите, по влъжните поляни и на блатисти места. С лечебна цел се използват коренищата му. В тях има смоли, дъбилни вещества, гликозиди, органична киселина, нишесте.
Растението има освежаващо, обезболяващо, тонизиращо и антисептично действие. В народната медицина отварата от корени се приема при ентероколити, обилни маточни кръвотечения, малария, безсъние и като общоукрепващо средство.
Родопско омайниче Geum rhodopaeum
Многогодишно тревисто растение високо до 40 cm. Цветовете са оранжеви. Приосновните листа са с 3-6 двойки листчета. Цъфти юни – август.
Разпространение в България: Родопи (западни), Средна гора (западна), Пирин (южен) и Западни гранични планини - от 1200 до 1500 метра надморска височина.
Значение: Растение с големи декоративни качества.
В билколечението се използва предимно градското омайниче /гроченец, гребник, зайча стъпка/ Geum urbanum L
То се среща из низините и навлиза в селищата край сградите и зидовете, по пустеещите край селищни храсталаци и тревисти места. Затова са го и нарекли "градско". Но градскотоомайниче се среща тук-там и в планинските райони, стигайки до 1400 - 1500 м над м. в., където е обитател на горските поляни и край горските пътеки. Има го и покрай река Макоцевска. За разлика от градското омайниче всички останали видове омайничета са само планински растения.
Разпространение. Из цялата страна, расте в храсталаци, горски поляни, сенчети места из горите, близо до сгради.
Описание: Многогодишно тревисто растение с изправено, високо 30-70 см слабо разклонено, леко окосмено стебло. В основата на надземната част на стъблото са разположени като в розетка няколко листа с дълги дръжки. Те са сложни, лировидно нечифтоперести, съставени от 3 - 4 двойки странични и едно връхно листче, което е дълбоко нарязано на 3 или 5 дяла и е най-голямо по размери. Всички листчета са неравномерно и едро назъбени. Над при основните листа последователно са разположени стъбловите листа. Те са тройни, петурките им са едро назъбени и са с къси дръжки. В основата си имат двойка едро назъбени прилистници. Цветовете са сравнително дребни, разположени поединично по връхните части на стеблото; чашката е съставена от 10 спетчета, разположени по 5 в два кръга; венчелистчетата са 5, жълти; тичинките са много. Плодът е сборен, съставен от много едносеменни орехчета. Вижте още снимки за тази билка тук:
luirig.altervista.org/photos-search/index.php
Използваема част: Коренищата и корените, събрани през есента или през ранна пролет, преди да се развие растението. Коренищетому е с приятна миризма на карамфили е богато на дъбилни вещества, скорбяла, захари и багрилни вещества. То може да се използува за ароматизиране на вина, за боядисване на вълна в кафяв цвят, за дъбене на кожи. По-рядко се използва надземната част на билката.
Химичен състав: Коренищата и корените съдържат етерично масло, в състава, на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма Освен това се съдържат 20—30% дъбилни вещества, гликозиди, танини, органични киселини, горчиви вещества, флавоноиди и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди, но са в по-малки количества.
Действие: Противовъзпалително, антисептично, тонизиращо и запичащо. Билката влияе благотворно при диарии, възпалителни процеси в храносмилателния тракт (гастрити, колити и др.). Наличието на етерично масло упражнява силно антибактериално действие спрямо редица бактерии и гъбички.
Приложение: Корените се използват при гастрити, колити, диарии, колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, при чревни инфекции, а така също и при раневи инфекции, където отвара от билката, приложената локално, благоприятствува оздравителния процес. В народната медицина те се препоръчват и при чернодробни и жлъчни смущения, кръвоизливи, остра кашлица и бяло течение. Надземната част на билката действа успокояващо на нервната система. Те съдържат почти същите вещества, както корените, само че в по-малка концентрация и могат да се използват при същите заболявания, както корените, но действието им ще е по-слабо. В ЕТ «Самодива» използват само надземната част.
Външно: при кървящи венци, хемороиди, за ускоряване заздравяването на рани.
Начин на употреба: 2 чаени лъжички ситно нарязани коренища и корени от билката се заливат с 300 мл вряща вода. Отварата се вари още 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.
При използване на надземната част: 2 чаени лъжички се запарват в 400 мл вряща вода за 10 мин. Количеството се изпива за 1 ден.
Тинктура – вземаме 1 част ситно счукани корени и ги заливаме с 5 части чист спирт. Затваряме ги в стъклен съд и ги оставяме да престоят 10 дни, като от време на време ги разбъркваме. Прецеждаме тинктурата и даваме на болния по 10-15 капки 2-3 пъти на ден.
{{Превод от|en|Geum|50279854}}
| |||