Омайниче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
'''Червено омайниче Geum coccineum'''
Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 5-20 cm. Приосновните листа с дълга дръжка, сложни, нечифтоперести, с 2 - 3 двойки странични листчета. Цветовете изправени, 2,5-4 cm в диаметър. Чашката е от два кръга от по 5 листчета, външните 2-3 пъти по-къси от вътрешните. Венчелистчетата 5, 10-18 mm дълги, закръглени, разперени, яркочервени. Цъфти през месеците май-август .
'''Разпространение в България: Влажни ливади и край потоци в Стара Планина (западна и средна), Средна гора, Родопи (западни), Рила, Пирин, Западни гранични планини, Знеполски район, Витошки район и Славянка. От 900 до 2300 метра надморска височина.
Line 29 ⟶ 28:
Употреба: Растение с големи декоративни качества, но корените му се използвали от народната медицина за лечение на различни трудно-лечими болести. От ЕТ “Самодива” ме информираха, че в своите билкови комбинации използват корените, които берат в близост до хижа “Перелик”.
Това цвете явно е заредено с много чиста и силна енергия.
Наричат го още:
''Гордост за Рибарица (Централен балкан) е природния резерват „Царичина”, чието име е свързано с чудната
легенда за дъщерята на българския цар Иван Асен II – Тамара,
излекувана от коварна болест с магията на огненото червено омайниче, което и до днес рибарчани наричат „Царичина”.
Line 43 ⟶ 41:
Но дошла есента и заедно с птиците заминала и Тамара. Тогава местните нарекли цветето, което тя така много
обичала царско цвете, а поляната на която то цъфти – Царичина. Тя останала като една от приказните местности
на Тетевенския Балкан и затова резервата носи нейното име.''
Line 56 ⟶ 54:
'''Разпространение в България: Родопи (западни), Средна гора (западна), Пирин (южен) и Западни гранични планини - от 1200 до 1500 метра надморска височина.'''
Разпространение. Из цялата страна, расте в храсталаци, горски поляни, сенчети места из горите, близо до сгради.
Описание: Многогодишно тревисто растение с изправено, високо 30-70 см слабо разклонено, леко окосмено стебло. В основата на надземната част на стъблото са разположени като в розетка няколко листа с дълги дръжки. Те са сложни, лировидно нечифтоперести, съставени от 3 - 4 двойки странични и едно връхно листче, което е дълбоко нарязано на 3 или 5 дяла и е най-голямо по размери. Всички листчета са неравномерно и едро назъбени. Над при основните листа последователно са разположени стъбловите листа. Те са тройни, петурките им са едро назъбени и са с къси дръжки. В основата си имат двойка едро назъбени прилистници. Цветовете са сравнително дребни, разположени поединично по връхните части на стеблото; чашката е съставена от 10 спетчета, разположени по 5 в два кръга; венчелистчетата са 5, жълти; тичинките са много. Плодът е сборен, съставен от много едносеменни орехчета.
Използваема част: Коренищата и корените, събрани през есента или през ранна пролет, преди да се развие растението. Коренищетому е с приятна миризма на карамфили е богато на дъбилни вещества, скорбяла, захари и багрилни вещества. То може да се използува за ароматизиране на вина, за боядисване на вълна в кафяв цвят, за дъбене на кожи. По-рядко се използва надземната част на билката.
Химичен състав: Коренищата и корените съдържат етерично масло, в състава, на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма Освен това се съдържат 20—30% дъбилни вещества, гликозиди, танини, органични киселини, горчиви вещества, флавоноиди и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди, но са в по-малки количества.
| |||