Макри: Разлика между версии

* Пещерата рекламирана като тази на [[Циклоп]]a победан от [[Одисей]] е малка пещера с две помещения. Намира се в скала на хълма над плажа. Открита е през Първата световна война по време на първото българско управление на Беломорието. Гръцката национална служба по археология започва разкопки чак през 1988 г. които не са завършени и до днес. Първоначално Г. Балакис (Γ. Μπαλακάκης) погрешно определя обекта като известната емпория (укрепен пазарен пункт) на [[Самотраки]] Зони, но проучванията го опровергават. <br />
Мястото е обитавано от праисторически времена до византийския период, наоколо са издълбали различни структури, како стълби и ниши. Открити са: много древно неолитно селище от 4500-3000 г. пр. Хр. с останки от жилищни подове, глинобитни стени усилени с колове, пещи, три неолитни погребения под подовете на жилищата, цетнралното пространство представлява глинена платформа място за съхранение на съдове и склад вероятно свързани с наченките на власт организирала стопанският живот в селището, могилата продължава да се обитава от прототракийско население през бронзовата епоха (3000-1050 пр. Хр.). Животът не прекъсва и през ранножелязната епоха (1050-650 г. пр. Хр), когато около 1000 г. пр. тук се установява едно малко селище на [[траки]]те. Гръцките колонисти дошли в 7-ми век пр. Хр. създават малък търговски пункт (емпорион) ограден със стена. От него са открити останки от две складови сгради от античната епоха, част на римската стена, стени и жилища принадлежащи на малката търговска станция от римско време. <br />
Наоколо има и късни постройки от дялан камък - различават се стъпала, ниши, резервоари, наблюдателница. По-късно, във<br />
Във византийско време около 10 век сл. Хр. могилата е преврната в гробище и селището се премества малко по-навътре в сушата при днешното Макри, където са установени руини, включително на византийски укрепления, църкви от 10 и 12 век. останки от османският период и турски бани, погребално [[теке]] на [[бекташи]]те.