Макри: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
==Забележителности==
*
Наоколо има късни постройки от дялан камък - различават се стъпала, ниши, резервоари, наблюдателница. <br />
Във византийско време около 10 век сл. Хр. могилата е преврната в гробище,
* Макрийски монастир „Успение Богородично“ (Κοίμηση Θεοτόκου). Това е нова обител е нов, съградена през 1980 г. работи от 1983 година. Манастирския празник е на Голяма Богородица - 23 август. В центъра на двора му е издигната голяма църква във византийски стил, зографисана от художника Златанос със сцени от живота на Христос. Храма и големия двор са обградени от няколко етажа спални крила. Освен централния „Успение Богородично” има и още един по-малък храм - „Св. Андрей”. Монастирът е женски, има около 50 монахини и двама свещеници, които живеят извън женския метох. Монахините във времето свободно от служби провеждат занимавания по иконопис, шев и бродерия, леене на свещи, градинарство и пр.
==Исторически факти==
По време на Руско-турската война в 1828-1829, българинът мусюлманин [[Кара Ибрахим]] пази крайбрежието между Макри и град Енос.
Любомир Милетич посочва, че към 1912г. селото се състои от 8 къщи българи патриаршисти, 80 - турци и 22 къщи гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр.295]</ref>
При сключването на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкият договор]] в 1913 г. [[Елевтериос Венизелос|Венизелос]] иска граница при село Макри, но претенциите му са отхвърлени и Макри заедно с Беломорска Тракия остават в България.
На основание Закона за митниците октомври 1913 година е открита българската митница в Дедеагач с митничарски клонове в с. Макри и в с. Мароня <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_4.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.263]</ref>
В 1914 в с. Макри се заселват малоазийски българи бежанци 4 семейства (общо 21 души) от Тьойбелен.
<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_28.htm Димитър Шишманов, Необикновената история на малоазийските българи, стр.248]</ref>
Само за година след като Беломорието става част от България средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първите регулационни планове прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селата Макри, Дикилиташ, Хасанлар, Обалар, Шахинлар, Лъджакьой, Урунджик, Окуф и Фере. <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.201]</ref>
В Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. 40-ти пехотен Беломорски полк организара Макренската позиция от с. Макри до устието на р. Марица и осъществява отбраната и охраната на гр. Дедеагач, на морския бряг.<ref>[http://www.militarymuseum.bg/Polkove/pz.html 1]</ref> <ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=70 2]</ref>
Худажникът проф. Никола Кожухаров вдъхновен от действията на младата българската авиация при Макри рисува картината " Бомбардиране на транспортен параход при Макри от нашите аероплани"
<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85 5-ти въздушен полк]</ref>
В 1919 на международно ниво е предоставена възможността при Макри да се установи територия под българско управление, тогава великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км по брега с 1км дълбочина) на крайбрежието между Макри и [[Дедеагач]], където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет<ref>[http://diplomat.1.forumer.com/a/_post156-30.html История на България т.ІV Българската дипломация от древността до наши дни, под редакцията та доц. Емил Александров, С. 2004, стр. 366-369]</ref>, но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на [[Бяло море]] с чл. 48 от [[Ньойски договор|Ньойският договор]], което свое задължение тя напълно погазва.
В района на с.Макри и Дедеагач през 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен [[Десети пехотен родопски полк]] командван от полк. Кирил Христов.
==Източници и Външни препратки==
[[Категория:Села в дем Дедеагач]]
| |||