Макри: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
==Исторически факти==
По време на Руско-турската война в 1828-1829, българинът мусюлманин [[Кара Ибрахим]] пази крайбрежието между Макри и град [[Енос]].
Любомир Милетич посочва, че към 1912г. селото се състои от 8 къщи българи патриаршисти, 80 - турци и 22 къщи гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр.295]</ref>
При сключването на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкият договор]] в 1913 г. [[Елевтериос Венизелос|Венизелос]] иска граница при село Макри, но претенциите му са отхвърлени и Макри заедно с [[Беломорска Тракия]] остават в България.
На основание Закона за митниците октомври 1913 година е открита българската митница в Дедеагач с митничарски клонове в с. Макри и в с. [[Мароня]] <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_4.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.263]</ref>
В 1914 в с. Макри се заселват малоазийски българи бежанци 4 семейства (общо 21 души) от Тьойбелен.
Ред 41:
Само за година след като Беломорието става част от България средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първите регулационни планове прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селата Макри, Дикилиташ, Хасанлар, Обалар, Шахинлар, Лъджакьой, Урунджик, Окуф и Фере. <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.201]</ref>
В Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. 40-ти пехотен Беломорски полк организара Макренската позиция от с. Макри до устието на р. Марица и осъществява отбраната и охраната на гр. Дедеагач
Худажникът проф. [[Никола Кожухаров]] вдъхновен от действията на младата българската авиация при Макри рисува картината " Бомбардиране на транспортен параход при Макри от нашите аероплани" в 1916 г.<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85 5-ти въздушен полк]</ref>
В 1919 на международно ниво е предоставена възможността при Макри да се установи територия под българско управление, тогава великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км по брега с 1км дълбочина) на крайбрежието между Макри и [[Дедеагач]], където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет<ref>[http://diplomat.1.forumer.com/a/_post156-30.html История на България т.ІV Българската дипломация от древността до наши дни, под редакцията та доц. Емил Александров, С. 2004, стр. 366-369]</ref>, но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на [[Бяло море]] с чл. 48 от [[Ньойски договор|Ньойският договор]], което свое задължение тя напълно погазва.
| |||