Макри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
→‎Исторически факти: без студентски форуми
Ред 29:
* Макрийски монастир „Успение Богородично“ (Κοίμηση Θεοτόκου). Това е нова обител е нов, съградена през 1980 г. работи от 1983 година. Манастирския празник е на Голяма Богородица - 23 август. В центъра на двора му е издигната голяма църква във византийски стил, зографисана от художника Златанос със сцени от живота на Христос. Храма и големия двор са обградени от няколко етажа спални крила. Освен централния „Успение Богородично” има и още един по-малък храм - „Св. Андрей”. Монастирът е женски, има около 50 монахини и двама свещеници, които живеят извън женския метох. Монахините във времето свободно от служби провеждат занимавания по иконопис, шев и бродерия, леене на свещи, градинарство и пр. Монастирът поддържа връзки с православни монастири в България, Сърбия, Румъния, Русия, Сирия и Ливан.
 
==История==
==Исторически факти==
По време на Руско-турската война в 1828-1829, българинът мусюлманин [[Кара Ибрахим]] пази крайбрежието между Макри и град [[Енос]].
 
Ред 49:
Художникът проф. [[Никола Кожухаров]] вдъхновен от действията на младата българската авиация при Макри рисува картината " Бомбардиране на транспортен параход при Макри от нашите аероплани" в 1916 г.<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85 5-ти въздушен полк]</ref>
 
В 1919 на международно ниво е предоставена възможността при Макри да се установи територия под българско управление, тогава великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км по брега с 1км дълбочина) на крайбрежието между Макри и [[Дедеагач]], където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет<ref>[http://diplomat.1.forumer.com/a/_post156-30.html История на България т.ІV Българската дипломация от древността до наши дни, под редакцията та доц. Емил Александров, С. 2004, стр. 366-369]</ref>, но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на [[Бяло море]] с чл. 48 от [[Ньойски договор|Ньойският договор]], което свое задължение тя напълно погазва.
 
В след повторното освобождаване на [[Беломорие]]то на 20 април 1941 г. в района на с.Макри и Дедеагач през 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен [[Десети пехотен родопски полк]] командван от полк. Кирил Христов.