Викторианска епоха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
викториански печат |
||
Ред 1:
[[Файл:Queen Victoria 1887.jpg|300px|мини|дясно|Кралица Виктория, на името на която е кръстена епохата]]
'''Викторианската епоха''' на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] се нарича
Епохата често се характеризира като дълъг период на мир, а също и на икономическо, колониално и индустриално укрепване. Този период за кратко е прекъснат от
Английското население почти се удвоява от 16.8 милиона през 1851 до 30.5 милиона през 1901. Ирландското население намалява рязко от 8.2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време, близо 15 милиона емигранти
Царуването на Виктория е най-дългото в британската история, като може да бъде надминато единствено ако сегашният монарх ([[Елизабет II (Обединено кралство)|Елизабет II]]) остане на трона до 2017.
Line 12 ⟶ 11:
[[Неоготика|Неоготическата архитектура]] ставала все по-значителна през този период. Архитектурата на [[Чарлз Бари]] за новия [[Уестминстърски дворец]], който търпи сериозни поражения след [[Пожари в Британския Парламент|пожара от 1834]], наподобявала средновековната архитектура на [[Уестминстърски дворец#Уестминстърска зала|Уестминстърската зала]], единствената оцеляла част от сградата.
В средата на 19-ти век е проведено [[Великото изложение]] (1851 г), първият световен панаир, на който са показани най-големите открития на века. В центъра му се намирала [[Кристална палата|Кристалната палата]], огромна постройка от стъкло и желязо — първата подобна сграда. Тя е представяна като прототип на съвременната архитектура. Появата на
== Викториански печат ==
Населението става все по-грамотно и образовано, за което способстват развитието на комуникациите и възникването на национален [[печат]]. Налице е огромно увеличение на печатните издания, което съответствува на нарасналата роля на имперската столица [[Лондон]]. Печатът играе централна роля, като диктува и разпространява новините и тенденциите в обществото. Развитието му се дължи на премахването на някои данъци - налозите за реклами - 1853 г., вестникарският гербов налог - 1855 г и данъците върху [[хартия]]та - 1861 г. Това създава условия печатът да поевтинее. Въвеждат се и технически нововъведения като нови [[печатна преса|печатарски преси]], захранвани с непрекъснати рула хартия. Първата парна печатна преса е използвана от вестник [[Таймс]] през 1814 г., а през 60-те години на 19 век Англия се въвеждат ротативните печатни преси. Към края на века се въвежда механичният (подвижен) набор<ref name=Black>{{cite book | last = Блек | first = Джереми | year = 2008 | title = История на британските острови | publisher = Рива |page = 268-9| isbn = 978-954-320-208-9}}</ref>.
По-ниската производствена цена оправдава влагането на средства в производството на вестници. Резултатът е повече заглавия и намаляващи цени. Броят на излизащите в Лондон ежедневници нараства от осем през 1856 на 21 през 1900, а на вечерните - от 7 на 11. Отмяната на данъците позволява и появата на евтини всекидневници за едно пени. Началото поставя през 1855 новият вестник „Дейли телеграф“. През 1888 г. тиражът му е вече 300 000 екземпляра. Неделните вестници допадат най-много на масовия вкус - например неделният „Лойд'с уикли нюз“ е първият английски вестник, надминал тираж от 100 000 броя. неделните вестници разчитат на шокиращи и възбуждащи любопитството новини, идващи най-вече от полицията и съда. Повечето влиятелни вестници обаче са седмичници и за приемлив тираж се считат 2000 екземпляра, а за успех - 10 000 <ref name=Black/>.
Печатът се налага все повече и в резултат на революцията в комуникациите благодарение на разширяването на [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]] и подобряването на пътищата. Благодарение на железниците вестниците достигат читателите в страната само часове след отпечатването им. Железниците водят и до все по-масово пътуване до Лондон и обратно в рамките на един ден.
==Забавление==
Начините на забавление зависели от социалния статус. Викторианска Британия, подобно на предхождащите епохи, се интересувала от театър и изкуства, а музиката, драмата и операта били много посетени. Въпреки това имало и други форми на забавление. Хазартните игри на карти в т.нар. казина, били много популярни през този период: до такава степен, че евангелистките и реформистките течения насочили цялото си внимание към тези казина в опита си да спрат залагането, пиенето и проституцията.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* {{en икона}} [http://www.victorianweb.org/index.html Сайт за всичко викторианско: личности, политика, наука, техника, изкуство]
[[Категория:Британска история]]
Line 29 ⟶ 33:
[[af:Victoriaanse tydperk]]
[[ar:عصر فكتوري]]
[[bn:ভিক্টোরীয় যুগ]]
[[ca:Època victoriana]]
[[cs:Viktoriánské období]]
[[da:Klunketiden]]
[[de:Viktorianisches Zeitalter]]
Line 39 ⟶ 41:
[[eo:Viktoriana epoko]]
[[es:Época victoriana]]
[[fa:دوره ویکتوریا]]
[[fi:Viktoriaaninen aikakausi]]
[[fr:Époque victorienne]]
[[he:התקופה הוויקטוריאנית]]
[[is:Viktoríutímabilið]]
[[it:
[[ja:ヴィクトリア朝]]
[[ko:빅토리아 시대]]
Line 54 ⟶ 53:
[[nl:Victoriaans tijdperk]]
[[nn:Viktoriatida]]
[[no:
[[pl:Epoka wiktoriańska]]
[[pt:Era vitoriana]]
[[ru:Викторианская эпоха]]
[[simple:Victorian era]]
Line 63 ⟶ 61:
[[sr:Викторијанско доба]]
[[sv:Viktoriansk tid]]
[[th:สมัยวิกตอเรีย]]
[[tr:Victoria devri]]
[[uk:Вікторіанська епоха]]
[[zh:维多利亚时代]]
| |||