Девети македоно-одрински конгрес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Протоколите на заседанията на конгреса не са открити и основните сведения са от делегата от Бяла Слатина Георги Тишинов, който шест месеца по-късно публикува полемичнаната брошура „Стига вече“ и от дневника на Евтим Спространов, който е събрал значителна информация от делегати на конгреса.<ref>Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 90 - 91.</ref>
 
Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу [[Борис Сарафов]] и другите членове на старото ръководство на ВМОК, обвинени в съучаствие в убийството на [[Стефан Михайляну]] в Букурещ. На конгреса са представени всички течения в организацията - привържнеци на Сарафов, на [[Ивана Цончев]], социалисти и сипматизанти на [[ВМОРО]]. Още при проверката на пълномощните избухва конфликт. Според „Статутите“ на организацията делегати излъчват само дружествата, които кореспондират пряко с ВМОК и в края на мандата си Сарафов, за да си осигури мнозинство на Осмия конгрес започва безразборна кореспонденция с много селски дружества без всякаква тежест. Това дава повод на цончевистите да се опитат да анулират избора на няколко делегати, което искане след бурни обсъждания е отхвърлено.<ref>Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91.</ref>
Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу Сарафов, който е обвинен в злоупотреби с пари от основния си противник, близкия до княз [[Фердинанд I]] генерал [[Иван Цончев]]. На 2 август Сарафов и другарите му са оправдани и взимат участие в конгреса. Конгресът преизбира Михайловски за председател на ВМОК, за подпредседател е избран генерал Цончев, който на практика поема ръководството на МОО, секретар e [[Иван Стойчев]], касиер [[Георги Белев (революционер)|Георги Белев]], съветници - членове [[Стоян Николов (революционер)|Стоян Николов]] и [[Антон Бозуков]].<ref name="ht"/>
 
Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу Сарафов, който е обвинен в злоупотреби с пари от основния си противник, близкия до княз [[Фердинанд I]] генерал [[Иван Цончев]]. На 2 август Сарафов и другарите му са оправдани и взимат участие в конгреса. Конгресът преизбира Михайловски за председател на ВМОК, за подпредседател е избран генерал Цончев, който на практика поема ръководството на МОО, секретар e [[Иван Стойчев]], касиер [[Георги Белев (революционер)|Георги Белев]], съветници - членове [[Стоян Николов (революционер)|Стоян Николов]] и [[Антон Бозуков]].<ref name="ht"/>
 
Конгресът изработва по инициатива на Вътрешното крило директива, приета от цончевистите само по тактически съображения. В директивата се казва: