Татарски език: Разлика между версии

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: җидеcide „седем“, җырcır „песен“, җелекcelek „костен мозък“, җуйcuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: янyan- „горя“, йомыркаyomırka „яйце“, егетyeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбеdüşəmbe, сишәмбеsişəmbe, чәршәмбеçərşəmbe, пәнҗешәмбеpənceşəmbe, җомгаcomğa, шимбәşimbə, якшәмбеyaqşəmbe; думи от всекидневието като: рәхмәтrəhmət „благодарност“, мәхәббәтməhəbbət „любов“, канунqanun „закон“, бакчаbaqça „градина“, шәhәрşəhər „град“, хакxaq „цена“, базарbazar „пазар“, ходайhoday „господ“, зиратzirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: законzakon, поезpoyez „влак“, чәйнәкçəynək „чайник“, бүрәнәbörənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.