Владимир Крючков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Уладзімір Аляксандравіч Кручкоў |
ред. |
||
Ред 1:
{{Биография инфо|
име= Владимир
| портрет=
| описание= руски офицер и политик
Ред 10:
}}
'''Владимир Александрович Крючков''' (на [[руски език]]
== Биография ==
Роден е
=== Във ВЛКСМ и дипломацията ===
На [[комсомол]]ска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на [[ВЛКСМ]] през 1946 г. Работи като народен [[следовател]] в прокуратурата на Тракторозаводския район на [[Волгоград]], [[прокурор]] в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951).
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „[[Юрист]]“ (1949) и Висшата [[дипломат]]ическа школа на СССР (1954).
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в [[Унгария]] (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е [[Юрий Андропов]]. Взема участие в събитията по [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г.
В апарата на [[ЦК на КПСС]] работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967).
== [[Августовски пуч]] - 1991 година ==▼
=== В органите на сигурността ===
Член на така наречения държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи [[Августовски пуч|пуча]] през [[19 август|19]]-[[21 август]] [[1991]] год. От [[5 август|5]]-[[17 август]] провежда срещи на членовете на комитета. През нощта на [[17 август|17]]-[[18 август]], членовете на комитета подписват документ за заболяването на [[Михаил Горбачов]] и въвеждане на извънредно положение в страната. От [[17 август|17]] до [[19 август]] в бойна готовност са държани [[спецчасти]]те на [[КГБ]] и спецчастите на [[Външно разузнаване]]/учебен полк под разпореждане на отдел "С" на [[разузнаване]]то. На [[20 август]] [[Алфа (специални части)|специалните части "Алфа"]], трябвало да атакуват "[[Белия дом]]" заповед за това не постъпва обаче. Своето участие в [[пуч|пуча]] обосновава с опитите си да противодейства на разпада на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Поради тази причина е свален от длъжност и привлечен под съдебна отговорност. Арестуван и изпратен в [[затвор]]а "[[Матроска тишина]]", по-късно амнистиран от Държавната дума на Федерално събрание на Руската федерация през [[1994]] год. ▼
Започва работа в [[КГБ|Комитета за държавна сигурност]] (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор.
Армейски генерал (27.01.1988). Председател е на КГБ от 1 октомври [[1988]] до 21 август [[1991]] г.
Любител на [[театър]]а. Бил способен на [[скоростно четене]]. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, който са му харесали.▼
Член е на [[Политбюро]] на КПСС от 20 септември [[1989]] г.
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи [[държавен преврат]] чрез [[Августовски пуч|пуча]] от [[19 август|19]]-[[21 август]] [[1991]] г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на [[Михаил Горбачов]] - [[президент на СССР]], и въвеждане на [[извънредно положение]] в страната.
▲
=== След Августовския пуч ===
Държан е 17 мес. в [[затвор|следствения изолатор]] №1 „[[Матроска тишина]]“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. [[Амнистия|Амнистиран]] е от [[Държавна дума|Държавната дума]] на [[Федерално събрание на Русия|Федералното събрание]] на Русия през [[1994]] г.
Излиза с обръщение към президента [[Елцин|Б. Н. Елцин]] на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства.
Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (''АО «Регион»''), влизащо във финансовата корпорация «Система», и съветник на директора на [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]] на РФ [[Путин|В. В. Путин]]. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията.
Умира в [[Москва]] на 83-годишна възраст на [[23 ноември]] [[2007]] г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище.
== Други ==
Награден е с 2 [[орден]]а „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, [[медал]]и и други съветски и чуждестранни отличия.
Автор е на 5 книги:
* „Личное дело“ (''«Личное дело»'', 1996);
* „На края на пропастта“ (''«На краю пропасти»'', 2003);
* „Личност и власт“ (''«Личность и власть»'', 2004);
* „Без срок на давност“ ''«Без срока давности»'', 2006).
▲
Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци.
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Vladimir Kryuchkov}}
* Биографии: [http://svr.gov.ru/history/kr.htm на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия], [http://shieldandsword.mozohin.ru/personnel/kryuchkov_v_a.htm], [http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=70401]
* [http://izvestia.ru/hystory/article3099321/ КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР] // в-к „Известия“, 13.12.2006
* Последни интервюта на В. Крючков: [http://www.kp.ru/daily/23961/72536], [http://kp.ru/daily/23962/72588/]
{{DEFAULTSORT:Крючков, Владимир}}
[[Категория:
[[Категория:
[[Категория:Съветски политици]]
[[Категория:Съветски дипломати]]
[[Категория:Прокурори]]
[[be:Уладзімір Аляксандравіч Кручкоў]]
| |||