Преводи на Библията на новобългарски език: Разлика между версии

На следващата година Патриархът връща преписа с някои забележки, направени от неизвестен за нас човек, познаващ гръцки, български и славянски. Освен това Патриархът предупреждава отново Григорий да внимава, но вече по-меко. В резултатарезултат на това митрополитамитрополитът дава благословията си и през 1828 г. със средства, събрани от Сапунов и други българи в емиграция (Кларк 2007: 98), излиза: "[http://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=nnc1.50200981;page=root;view=image;size=100;seq=7;num=36 Новий завет]. Сиреч четирите евангелии на четиртях евангелиста, преведени от елинския на болгарския език, които ся употреблява сега в Болгарията....".

От въведението на това издание разбираме, че Сапунов планира да издаде останалата част, след като се продаде част от тиража. Но за съжаление избухналата през 1829 г. Войнавойна между Русия и Турция попречва за това.<ref>Томов 1909: 44; Кларк 2007: 96</ref>

Няколко години по-късно след посещение в Румъния, представителят на БЧБД в Турската империя Вениамин Баркерпри при пътуване до Търново през 1834 г. взимавзема със себе си копиетокопие от превода на Сапунов, за да потърси мнението и на българите в същинска България. Допитвайки се до всички, които среща по пътя, той сам се уверява, че като цяло езикът е разбираем. И след като се консултира с Дружеството в Лондон, се захваща да уреди цялостно издание на НЗ на Сапунов в Лондон. Но когато през 1835 г. получава обещание от ТърновснияТърновския митрополит [[Иларион Критски]],<ref>Близо петнадесет години по-рано Иларион Критски превежда на новогръцки Новия Завет, а после и Стария (от Превода на Седемдесетте/[[Септуагинта]]) за БЧБД.</ref> че той ще уреди да се направи нов превод на НЗ, който вероятно ще се окаже по-добър и за който Иларион ще даде благословията си, Баркер се отказва от плановете си.