Филип Главеев: Разлика между версии

Главеев е роден в 1860 година в разложкото село [[Якоруда]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Става учител в чепинското християнско село [[Каменица (квартал на Велинград)|Каменица]], където развива широка просветна дейност - създава хор, организира самодеен театър и увеличава библиотеката. По-късно е учител в селата [[Чепино (квартал на Велинград)|Баня Чепинска]], където в 1893 година е сред основателите на читалище „Чепино“, и [[Лъджене]]. Главеев поддържа връзки с [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]], изпраща парични помощи и събира доброволци на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]].<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.</ref> През декември 1895 година Главеев е делегат от Татарпазарджишкото македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].

ВНа 10 октомври 1899 година Главеевсе ставасъздава председателобединено дружество на местнотоселата македоно[[Чепино]], [[Лъджене]] и [[Каменица (квартал на Велинград)|Каменица]] с настоятелство Главеев, председател, Димитър Масларов, подпредседател, Моисей Праматаров, деловодител и Иван Попниколов, касиер.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринскоодринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref> Домът муна Главеев става пункт за прехвърляне на оръжие и хора от и към [[Разлог (област)|Разлога]]. В 1900 година Главеев е делегат на Лъдженското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref>