Позоваване на последствия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
меп
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Позоваване на последствия''', познато още като ''argumentum ad consequentiam'', е вид аргумент, в който предпоставката (най-често някакво убеждение) се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани. Този аргумент е вид [[логическа заблуда]] и е базиран на [[позоваване на чувства]], защото желателността на последствието не адресира истинната стойност на предпоставката. Друг проблем с позоваването на последствия е, че когато се приписва желателност на последствията, това прави аргумента съществено субективен.
 
В [[логика]]та, за позоваване на последствия се считат единствено аргументите, които отстояват истинната стойност на предпоставката (''вярно или невярно'') спрямо последствията; за позоваване на последствия не се считат аргументите, които адресират желателността на предпоставката (''добро или зло'' или ''морално или неморално'') вместо нейната истинност. Следователно, аргумент, който е базиран на позоваване на последствия е валиден в [[етика]]та. Таква аргументи са основоположни на редица морални теории, главно свързани с [[Консеквенциализъм|консеквенциализма]].
 
In [[logic]], appeal to consequences refers only to arguments which assert a premise's [[truth value]] (''true or false'') based on the consequences; appeal to consequences does not refer to arguments that address a premise's desirability (''good or bad'', or ''right or wrong'') instead of its truth value. Therefore, an argument based on appeal to consequences is valid in [[ethics]], and in fact such arguments are the cornerstones of many moral theories, particularly related to [[Консеквенциализъм|консеквенциализма]].
 
== Позитивна форма ==