Биоикономика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Биоикономика''' е изучаването на динамиката на живите ресурси, използвайки [[икономика (наука)|икономически]] модели. Това е опит да се приложат методите на [[икономика на околната среда]] и [[екологична икономика|екологичната икономика]] към емпиричната биология.
Биоекономика е науката, определяща прагът на [[социоикономика|социоикономическа]] активност, за който една [[биологична система]] може ефективно да бъде използван, без да се разрушат условията за неговата регенерация и следователно неговата [[устойчивост на околната среда|способност да оцелява]].<ref>{{en икона}} http://www.scienceofbioeconomics.com/what-is-bioeconomics.asp Линк от 2 август 2009</ref>
== История ==
Биоикономиката е тясно свързана с ранното развитие на теории за [[риболов]]ните икономики, основно в средата на 50-те на 20 век от канадския икономист Скот Гордън (през 1954) и Антъни Скот (1955). Техните идеи са базирани на тогавашните постижения в биологичните риболовни моделирания, основно работите на [[Милнер Бейли Ше]] (1957) върху установяването на формално отношение между риболовните активности и биологическия растеж чрез математическо моделиране, потвърдено от емпиричните изследвания, също са свързани с екологията и околната среда, и защитата на ресурсите.
Тези идеи произлизат от мултидисциплинарната [[наука за риболова]] и околната среда в [[Канада]] в онези години. Така че науката за риболова и моделирането в тази област се развива скоростно по време на един продуктивен и иновативен период, в частност сред канадските изследователи на риболова от различни дисциплини. Популярното моделиране и смъртност на рибата са въведени за икономистите и нови средства за интердисциплинарно моделиране идват на разположение на икономистите, които правят възможно да се оцени биологичните и икономически въздействия на различните риболовни активности и решения на риболовния мениджмънт.
Никола Джорджеску-Рьоген подчертава противоречието според него между втория закон на термодинамиката, закона за ентропията – деградацията (изтощаването) на енергията и на природните ресурси, полезни за човечеството от една страна, и икономическия растеж без ограничения от друга страна. Той призова в период на икономически спад - някои вече говорят за устойчив спад - за отчитане на физичните закони на ентропията. Всеки икономически процес, който произвежда материалните блага намалява наличието на енергия в бъдеще и следователно - бъдещата възможност за производство на други стоки и материални неща.▼
▲По-късно Никола Джорджеску-Рьоген анализира икономическите процеси на принципа на ентропията. Неговата теория е описана в книгата "Законът за ентропията и икономически процес", публикувана в 1971. Никола Джорджеску-Рьоген подчертава противоречието според него между втория закон на термодинамиката, закона за ентропията – деградацията (изтощаването) на енергията и на природните ресурси, полезни за човечеството от една страна, и икономическия растеж без ограничения от друга страна. Той призова в период на икономически спад - някои вече говорят за устойчив спад - за отчитане на физичните закони на ентропията. Всеки икономически процес, който произвежда материалните блага намалява наличието на енергия в бъдеще и следователно - бъдещата възможност за производство на други стоки и материални неща. За да се различи теорията на Джорджеску-Рьоген от тази на Гордън и Скот, тя е наречена “Термоикономика” (''Thermoeconomics'').
4. А. Ю. Чернов в книгата си «Перспективы создания самовоспроизводящихся автоматических систем (САС)» (http://depositfiles.com/files/tdlkqh2us) определяя биоикономиката като производство, основано на самовъзпроизвеждащи се системи от машини. Той пише следното:▼
=== Руска школа ===
▲
“Балансираният растеж на тази гигантска, постоянно усложняваща се система (световната икономика) със всяка година става все по-труден, което рано или късно ще доведе до неговото спиране в развитите страни на света. За да не допуснем това, трябва да внедряваме нови подходи в организацията на материалното производство. Едно от тези решения може да ни подскаже живата природа, която в известен смисъл, може да се разглежда като своеобразна производственна система. Обаче принципите на нейната организация са диаметрално различни от тези на общественното производство. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални самовъзпроизвеждащи се «производственни» единици, които в процеса на развитие на организма «произвеждат» себеподобни единици, а после се «пренастройват» на тясно специализирани цели, запазвайки при това своята автономия и способност да «копират» дубльори. Темповете на разширение на «производственния потенциал» на биологическите системи от икономическа гледна точка са фантастически. Например, при плъха за 90 дни от началото на развитие на ембриона, числото на клетките се увеличава 67 млрд. пъти.
Създаването на самовъзпроизвеждащи се производственно затворени системи, подобни на живите клетки открива качественно нови възможности.
Line 30 ⟶ 33:
== Източници ==
<references/>
== Допълнителна литература ==
Line 48 ⟶ 53:
[[Категория:Отношение на икономиката към други науки]]
[[en:Bioeconomics
[[fr:Bioéconomie]]
[[it:Bioeconomia]]
| |||