Бензен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Химкутия 2
| име = Бензен
Line 30 ⟶ 29:
| DrugBank =
| ChemSpider = 236
| EINECS = 200-753-7
| UNNumber =
| PubChem = 241
Line 71 ⟶ 70:
| подвижност-токоносители =
| специфично-въртене =
| магнитна-чувствителност = 54.8x10<sup>-6</sup> cm<sup>3</sup>/mol
| топлопроводимост =
| показател-на-пречупване = 1.4979
| критична-относителна-влажност =
| дипол =
Line 91 ⟶ 90:
|S-фрази = S53, S45
|RS-фрази =
|H-фрази = H225, H304, H315, H319, H340, H350, H372
|P-фрази =
|Основни опасности =
|Инхалация = объркване, [[тахикардия]]
|Поглъщане =
|Контакт с кожата =
|Контакт с очите = увреждане
|NFPA-H = 2
|NFPA-F = 3
Line 103 ⟶ 102:
|NFPA-O =
|ТЗ = -11.63 <sup>o</sup>C, 262 K
|Самовъзпламеняване = 498 <sup>o</sup>C, 771 K
|LD50 =
}}
Line 117 ⟶ 116:
'''C<sub>6</sub>H<sub>6</sub>'''.
Бензенът е [[отрова|отровен]] и [[канцероген]]ен, влиза в състава на [[бензин]]а и [[нефт]]а, и може да бъде синтезиран чрез тримеризация на [[ацетилен]] при нагряване над [[активен въглен]]. Основната му употреба е за производството на [[етилбензен]] и [[кумен]], чиито годишен добив достига
== История на откриването на бензена ==
Line 146 ⟶ 145:
Множество важни химически съединения са производни на бензена, вследствие на заместване на един или повече от водородните му атоми с друга функционална група. Примери за прости бензенови производни са [[фенол]], [[толуен]] и [[анилин]]. Бензеновият остатък (радикал), участващ в различни други съединения, се нарича фенил или фенилова група. Свързването на две бензенови ядра дава [[бифенил]] C<sub>6</sub>H<sub>5</sub>-C<sub>6</sub>H<sub>5</sub>. Последваща загуба на водороден атом води до образуването на полициклични ароматни въглеводороди, като [[нафтален]], [[антрацен]]. Краят на свързването на бензеновите ядра се осъществява при безводородната [[алотропия|алотропна форма]] на въглерода - [[графит]].
==Употреба==
[[Картинка:Benzolflasche.jpg|thumb|дясно|160п|Бутилка с бензен]]
Бензенът се използва главно като суровина за производството на други химикали. Около 80% от него се използва за производството на: [[етилбензен]], [[кумен]] и [[циклохексан]]. От тях най-масово произвеждан е етилбензена, прекурсор за синтеза на [[стирен]], който влиза в състава на [[полимер]]и и различни видове [[пластмаса|пластмаси]]. Куменът е източник за получаването на [[фенол]], необходим за направата на [[смола|смоли]] и [[лепило|лепила]]. Циклохексан е суровина за синтеза на [[найлон]]и. Малки количества от самият бензен се използват за получаване на някои видове [[Гума|гуми]], [[лубрикант]]и, [[Боя|бои]], [[детергент]]и, [[Лекарство|лекарства]], [[експлозив]]и и [[пестицид]]и.
В лабораторните изследвания, толуенът напълно е заменил бензена като органичен разтворител най-вече поради по-ниската си токсичност, като свойствата им на разтворители са много сходни.
В [[бензин]]а се включва като добавка, повишаваща [[Октаново число|октановото число]] и стабилизираща [[Двигател с вътрешно горене|горивния процес]].
== Бензолово отравяне ==
Професионално заболяване от вдишване на бензолови пари, понякога от контакт с [[кожа]]та. При тежко бензолово отравяне се наблюдават смущения на централаната [[нервна система]], гърчове, повръщане, безсъние и др. При по-лекото бензолово отравяне - увреждане на кръвотворните органи с промени в количеството и състава на белите кръвни клетки, кръвоизливи в кожата и [[лигавица]]та (хеморагична диатеза) и др. При продължително излагане на влиянието на бензена се развиват различни форми на [[рак]], поради което той е широко известен и мощен [[канцероген]].
== Източници ==
| |||