Алексиада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Алексиада''' (оригинално заглавие {{lang-el|''Αλεξιάς''}}; Алексиас) е [[Средновековие|средновековен]] биографичен [[История|исторически]] труд в 15 тома, написан от [[Византийска империя|византийската]] [[Принц|принцеса]] [[Анна Комнина]] (1083-1153), който отразява управлението на баща ѝ - император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). След дългогодишно изследване на имперските архиви, както и разговори с приближени на императора и свидетели на описваните събития, Комнина завършва произведението си през [[1148]]г. в Кехаритоменския манастир. Нейният труд обхваща политическите, дипломатически и военни събития, свързани с историята на [[Византия|Византийската империя]] от периода [[1069]]-[[1118]] г. "Алексиада" е написана като продължение и допълнение на започнато, но недовършено произведение от съпруга на Анна Комнина ([[кесар]]я [[Никифор Вриений]]), известно под заглавието "Исторически бележки". Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия през управлението на Алексий I.
Въпреки субективната и пристрастна гледна точка на своя автор, "Алексиада" е може би най-ценният исторически източник за византийската история в периода на [[Развито Средновековие|развитото средновековие]]. Освен сведения за Византия, трудът на Анна Комнина, въпреки че е създаден почти 50 години по-късно, дава и интересни сведения за [[Кръстоносен поход|кръстоносците]] от [[Първият кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] и отношенията им с империята.
Преди всичко обаче, "Алексиада" е единственото запазено днес гръцко-византийско описание на историческите събития в Европа от този период. Трудът ни позволява да видим събитията от тази епоха от византийска перспектива. Като опонент на Римската църква и ентусиазиран защитник на Византийската империя, Анна Комнина разглежда Кръстоносните походи като политическа и религиозна опасност. Тя допринася също така за нашето разбиране за женския манталитет, изглед и възприемане на света през [[Развито средновековие|развитото средновековие]] във Византия.
Самият текст е написан на [[Атически диалект|атическия гръцки диалект]], говорен от мнозина антични гръцки историци, философи и поети, което е показателно за високото класическо образование на Анна Комнина. Самата тя е била запален почитател и познавач на [[Омир|Омировите произведения]]. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от [[Тукидид]], [[Полибий]], [[Ксенофонт]] и др. древногръцки автори. Това довежда до противоречие между различните езикови стилове (езикът на Византия, макар и гръцки, е бил доста различен от древногръцкия [[Атически диалект|атически диалект]]) и правила и крайният резултат е един доста изкуствен стил. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Въпреки това, с малки изключения, творбата съдържа всички исторически събития от периода.
С написването на "Алексиада" Анна Комнина без съмнение става един от най-уважаваните историци, не само във Византия, но и в цяла Европа.
Сведенията на Анна Комнина за [[България|българската история]] засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на [[11 век|XI век]] и началото на [[12 век|XII век]], съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география. Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските [[павликяни]] през 1084-1086 (въстанието на [[Травъл]]) и за войните на Византия с [[печенеги]] и [[нормани]], част от които са се разиграли из българските земи.
За историята на [[България|България]] също така са особено интересни сведенията от "Алексиада", свързани с [[богомилство|богомилското]] движение, както и
==Външни препратки==
| |||