Разлика между версии на „Помаци“

Българоговорещите мюсюлмани многократно са били подлагани от властите в България на опити за асимилиране в българската нация - покръствания, смяна на имена, принудителни преселвания. Същевременно сред тях има личности и групи, които са се стремели към по-голяма социална, културна, национална и дори религиозна интеграция.<ref>BULGARIAN HELSINKI COMMITTEE, ''[http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“]'', Sofia, 2003</ref>
 
Първото масово покръстване се провежда през [[1881]] година от ловешкия епископ [[Натанаил Охридски]], който изпратил мисионери да покръстят помаците в подведомствената му епархия, а правителството отпуснало специални поощрителни средства за целта. Две години по-късно сред помаците започнали да развиват дейност и протестантите-евангелисти, а по същото време в Предбалкана пристигнали суфии, изпратени от Истанбул. Набедени, че съдействат на помаците да емигрират, те били екстрадирани, за да не пречат на започналия процес на християнизация.В това отношение активна роля играели местните власти, църквата и училищният инспекторат. Приемането на християнството било предимно заради, упражняваното насилие, постоянният натиск и налаганата икономическа принуда. В началото правителството приело акта на покръстването с голямо удовлетворение и отпускало финансови средства. Но на заседанието си от 01.09.1881 г. Министерският съвет приел решение да не се дават никакви парични помощи на частни лица помаци.<ref>Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007, 48-49</ref>
 
Второто масово, насилствено покръстване се провежда в разгара на [[Балканската война|Балканската война]] през [[1912]] г. - [[1913]] г., което е съпроводено с палежи на населените места и кланета на мирното население. Особено големи жестокости са извършени в селата [[Жижево]], [[Црънча]], [[Бръщен]], [[Триград]], [[Мугла]] и [[Тъмръш]]. Същите и други населени места впоследствие са заселени от избягали помаци от районите на днешна Северна Гърция от селата [[Тисово]], [[Почен]], [[Борен (Гърция)|Борен]], [[Шурдилово]], [[Манастир (Драмско)|Манастир]] и други повече над 100 села, прогонени от гръцките власти през тези периоди които намират убежище в Турция и в България. [[Правителство]]то на [[Васил Радославов]] обаче, с цел да спечели гласовете на мюсюлманите и да си обезпечи [[мнозинство]] в Народното събрание с оглед присъединяването на България към [[Централни сили|Централните сили]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] разрешава и позволява обратния процес за възстановяване на ислямската и етническата им принадлежност и самоопределяне.<ref>{{cite book
Анонимен потребител