Разлика между версии на „Йордан Стубел“

През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът („Шуми Марица“)е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на [[Септемврийското въстание]]. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са („Приказка“), („Майка“), („Песен“).
 
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.