Разлика между версии на „Йордан Стубел“

редакция без резюме
=== След края на войните ===
 
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. („Български воин“) и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. („Златорог“) публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. („Българин“). В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния [[литературен седмичник]] („Съвременник“).
 
=== През 20-те години на XX век ===
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът („Шуми Марица“)е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на [[Септемврийското въстание]]. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са („Приказка“), („Майка“), („Песен“).
 
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
=== В края на 30-те и през 40-те ===
 
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава [[народно-религиозни песни]], [[народни приказки]] и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца („Игличина полянка“). По същото време работи и в литературно - художествения отдел на [[Радио София]].
 
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
 
Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]] , повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - [[обич]], [[патриотизъм]], [[образование]], [[трудолюбие]].
 
== Смърт ==