Йордан Стубел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция |
|||
Ред 1:
{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}
{{Биография инфо
| име = Йордан Стубел
Line 11 ⟶ 10:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „[[
Line 21 ⟶ 20:
=== След края на войните ===
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. (
=== През 20-те години на XX век ===
Line 29 ⟶ 28:
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
Ред 37:
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]]
== Смърт ==
|