Йордан Стубел: Разлика между версии

{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}

 

{{Биография инфо

| име = Йордан Стубел

| починал-място = [[София]], [[България]]

}}

 

 

=== След края на войните ===

 

 

=== През 20-те години на XX век ===

През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.

Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.

Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.

 

Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.

 

 

== Смърт ==