Разлика между версии на „Йордан Стубел“

75 байта изтрити ,  преди 7 години
Редакция
(Редакция)
{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}
 
{{обработка|препратки, оправяне на правописа, енциклопедизиране}}
{{Биография инфо
| име = Йордан Стубел
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл [[„ШумиШуми Марица“Марица]], който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
 
 
=== След края на войните ===
 
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. („Български„[[Български воин“воин]]“) и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. („Златорог“„[[Златорог]]“) публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. („Българин“). В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния литературен седмичник („Съвременник“).
 
=== През 20-те години на XX век ===
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.
 
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
 
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
 
Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]] , повлияват и върху облика на [[детска литература|детската литература]]. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - [[обич]], [[патриотизъм]], [[образование]], трудолюбие.
 
== Смърт ==