Разлика между версии на „Чарлз Шерингтън“

форматиране
(добавяне на вътрешни връзки)
(форматиране)
{{Обработка|форматиране}}
 
{{Биография инфо
| име= Сър Чарлс Скот Шерингтън
| портрет-описание= Сър Чарлс Скот Шерингтън
| роден-дата={{дата на раждане|1857|11|27}}
| роден-място=Ислингтън, [[Лондон]], [[Англия]]
| починал-дата={{дсг|1952|3|4|1857|11|27|}}
| починал-място=Ийстбърн, [[ИйстбърнСъсекс]], [[Англия]]
}}
 
== Биография ==
'''[[Сър]] Чарлс Скот Шерингтън''' ({{lang-en|Charles Scott Sherrington}}) (27 ноември 1857, Лондон - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски [[лекар]], [[Нобелов лауреат]] по медицина за откритията си в областта на физиологията[[физиология]]та. Той е роден на [[27 ноември]] [[1857]] г в Ислингтън, [[предградие]] на Лондон. Починал е на 4 Март 1952 на 94 годишна възраст в Ийстбърн, предградие на Съсекс, Южна Англия.
 
== Научна кариера ==
Чарлз Шерингтън е окривателя на [[Синапс|синапсите]] като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните[[неврон]]ите, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]], който се явява съосновател на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. За първи път испанския анатом [[Сантяго Рамон и Кахал]] изказва [[хипотеза]]та, че [[неврон]]аневрона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни [[клетки]], които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната [[невробиология]], разработена от Шерингтън. И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, [[нервната система]] представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки.
 
И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, [[нервната система]] представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки.
 
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна [[Анатомия|анатомична]] основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: [[рецептор]], аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.
 
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна анатомична основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: [[рецептор]], аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител. Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни вида-видa: екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията[[неврофизиология]]та в научните си трудове "Интегративна дейност на нервната система" и "Рефлексна дейност на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]]".
 
== Източници ==
<references />
British Nobel laureates,Royal Medal winners,Karl Grandin "Sir Charles Sherrington Biography",
 
{{Нобел физиология или медицина}}
{{СОРТКАТ:Шерингтън, Чарлз}}
[[Категория:Физиолози]]
[[Категория:Лекар]]
 
[[ar:تشارلز شرينغتون]]
23

редакции