Уикипедия

Константин Никифоров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
к.
Ред 27:
 
== Биография ==
Константин НикифоровРоден е роден на 19/31 октомври 1856 г. в семейството на учител в град [[Габрово]]. Първоначално учи в родния си град и в [[Елена]], завършва реално училище в гр. [[Николаев (град)|Николаев]]. През [[1876]] г. постъпва в Константиновското Артилерийскоартилерийско училище в [[Санкт Петербург]], но прекъсва обучението си, за да вземе участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878)]]. По време на войната служи в XXVI-ата Артилерийскаартилерийска [[бригада]] на Руската армия и е повишен във военно звание [[подпоручик]].
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в I-ава Полскаполска Видинскавидинска [[батарея]]. През [[1879]] г. постъпва в Михайловската Артилерийскаартилерийска академия в [[Санкт Петербург]], която завършва с отличие през [[1883]] г. <ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този временен пост на 9/22 септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната.
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от два2 месецамес. подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимедойствиетовзаимодойствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е повишен в звание [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен. <ref name="tt"/> На 22 ноември/4 декември е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
 
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 9/[[21 август]] [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
 
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“ ч. I и II (1889 - 1891). Майор НикифоровПроявява се проявява и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
 
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Меран]] в [[Австро-Унгария]], където умира на 20 януари / 1 февруари 1891 г. По време на 25-годишниятгодишния юбилей отна Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>
 
== Награди ==
Ред 49:
 
== Източници ==
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 20
* [http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=4884 Он-лайнОнлайн предговор на Димитър Зафиров на книгата му за Константин Никифоров]
* [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/Min%20MO/KNikiforov.htm Константин Никифоров в сайта на Народното събрание]
 
Ред 56:
 
{{СОРТКАТ:Никифоров, Константин}}
[[Категория:РускиБългарски офицериминистри]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Български майори]]
[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Личности (Габрово)]]
 
[[ru:Никифоров, Константин]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Никифоров“.