|
| починал-място=[[Алупка]], дн. [[Украйна]]
}}
'''Николай Николаевич''' е член на [[Русия|руското]] императорско семейство, велик [[княз]]. Военен деец, руски [[офицер]], [[генерал-фелдмаршал]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878)]], главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|ДействуващатаДействащата Рускаруска армия на Балканския полуостров]].
==Биография==
Николай Николаевич е роден на 8 август 1831 г. в Царское село, Русия. Той е трети3-тият син на император [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александра Фьодоровна (Шарлота)|Александра Фьодоровна]] (Шарлота Пруска).
===Военен деец и офицер===
Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския Сапьоренсапьорен батальон. Почетен щефкомандир на Лейбгвардейския Уланскиулански полк (1831).
Военна служба започва в Лейбгвардейския КоненЛейбгвардейскиякКонен полк(1831). С военно звание [[генерал-майор]] е инспектор на кавалерията и нженернитеинженерните войски. Едновременно е командир на [[бригада]] в I-ва а Гвардейскагвардейска Кавалерийскакавалерийска дивизия (1856). Има значителен принос в усъвършенстването на кавалерията и инженерните войски.
Участва в [[Кримска война|Кримската война]] (1853-1856)]]. За битката при Инкерман е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Ръководи инженерните работамиработи при укрепване на батареите в [[Севастопол]].
Командир на ГвардейскаГвардейската Кавалерийскакавалерийска [[дивизия]] (1856), ГвардейскиГвардейския резервен кавалерийски [[корпус]] (1859), ГвардейскиГвардейския отделен корпуккорпус (1961), Главнокомандващ наглавнокомандващ Гвардейските войски и Санкт-Петербургския военен окръг (1867).
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
[[Картинка:Nikolai-dmitriev-orenburgsky-grand-prince-nikolai-nikolaevich-enters-trnovo-in-1877-1885.jpg |ляво|мини|ГлавнокомандващияГлавнокомандващият Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Назначен е за главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|ДействуващатаДействащата Рускаруска армия на Балканския полуостров]]. Издава ''Прокламация до Българския народ'', в която заявява целите на войната. Една отСред тях е възстановяването на Българскатабългарската държава. ПризововаПризовава Българскиябългарския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателниянастъпателният период на войната и периодапериодът на борбата за надмощие (битките при [[Битка при Никопол (1877)|битката]] при [[Никопол]], [[Обсада на Плевен|обсадата]] на [[Плевен]] и др.) <ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 112</ref> С неговото име, неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.
Подписва [[Одринско примирие|Основите на мира между Русия и Османската империя]] на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. [[Одрин]]. Документа заляга в основите на клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861</ref><ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 124-125</ref>
===След войната===
На 16 април 1878 г. е повишен в звание званием [[генерал-фелдмаршал]] и е уволнен по болест от длъжността главнокомандващ ДействувашатаДействащата Рускаруска армия на Балканския полуостров.
Малко след смъртта на любовницата симу Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е изпратен в [[Крим]].
Великият княз Николай Николаевич умира нав [[25 априлАлупка]], днешна [[1891Украйна]] вна [[Алупка25 април]], днешна [[Украйна1891]] г.
===Семейство===
На [[6 февруари]] [[1856]] г. Николай Николаевич се жени с неохота за втората си братовчедка, принцеса Александра Фредерика Вилхелмина от [[Олденбург]], чиято баба е [[Екатерина Павловна|дъщеря]] е дъщеря на император [[Павел I (Русия)|Павел I]]. Двамата имат две2 деца:
* Великиятвеликия княз ПетърНиколай Николаевич Младши ( 18641856- 19311929) ▼
* Великиятвеликия княз НиколайПетър Николаевич Младши (18561864-19291931)
▲* Великият княз Петър Николаевич (1864-1931)
Бракът между Николай и Александра не върви от самото начало. Скоро Великият княз започва връзка с Екатерина Хислова, танцьорка в тетъра на Красное Село. От нея Николай Николаевич има пет деца, които признава за собствени и които носят неговата фамилия: ▼
▲Бракът между Николай и Александра не върви от самото начало. Скоро Великиятвеликият княз започва връзка с Екатерина ХисловаЧислова, танцьорка в тетъраТеатъра на Красное Село. От нея Николай Николаевич има пет5 деца, които признава за собствени и които ((заедно с майка си) носят неговатафамилно име от неговото презиме и получават права на фамилия[[дворяни]]:
* Олга Николаевна Николаевна (1868 - 1950), която се омъжва за княз Константин Кантакузин
* Владимир Николаевич Николаев (1873 - 1942)
* Орден „Свети Георги“ IV, II, I ст.
* Орден „Света Анна“
* Орден „Черен Орел“орел“ (Прусия)
* Орден „Червен орел“ (Прусия)
== Източници ==
{{СОРТКАТ:Николаевич, Николай}} ▼{{Commons|Grand Duke Nicholas Nikolaevich of Russia (1831-1891)}}
▲{{СОРТКАТ:Николаевич, Николай}}
[[Категория:Романови]]
[[Категория:РускаРуски аристокрацияфелдмаршали]]
[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Хора от Кримската война]]
{{Превод от|ru|Николай Николаевич Старший|201103}}
| 