Ресен: Разлика между версии

 

А. Синве ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/29|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители [[мюсюлмани]], 1 600 [[българи]] и 160 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана [[Ресенска българска община|българска община]]. В 1866 - 1867 година е отворено българско училище с учител [[Лазар Попянев]] от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са [[Георги Бояджиев (учител)|Георги Бояджиев]] също от Велес и [[Захарий Чинтулов]] от Сливен.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.</ref>