Текстология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: nds:Textkritik
к.
Ред 1:
'''Текстологията''' (от [[латински език|латински]] ''textus'', ''„текст“'' и от [[гръцки език|гръцки]] ''lógos'', ''„слово“'', ''„наука“'') е спомагателна за [[литературознание]]то [[филология|филологическа]] [[Академична дисциплина|дисциплина]], която се занимава с изучаването на [[текст]]ове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на [[анонимна литература|анонимни творби]].
 
Сред въпросите, на които текстологията търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:
* текстът уникат ли е или вариант,
* оригинал или [[препис]],
Ред 8:
* автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
 
За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, [[редакция|редакционни]] промени или [[цензура]]. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите [[дневник|дневници]] и [[мемоари]], преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с [[ултравиолетови лъчи|ултравиолетови]], [[инфрачервено излъчване|инфрачервени лъчи]] или [[лазер]] и други). На [[литературна критика|литературните критици]], [[история на литературата|историци]] и [[теория на литературата|теоретици]] текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при [[предпечатна подготовка|подготовката]] му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993</ref>
 
На [[литературна критика|литературните критици]], [[история на литературата|историци]] и [[теория на литературата|теоретици]] текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при [[предпечатна подготовка|подготовката]] му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, със или без коментари). <ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993</ref>
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на [[елинизъм|елинизма]] (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на [[омир]]овите епоси „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. С големи приноси за българската текстология са учени като [[Стоян Романски]], [[Иван Дуйчев]] и [[Йордан Иванов]].<ref>''„Речник на литературните термини“'', Наука и изкуство, София, 1968</ref>
 
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на [[александрия|александрийските]] учени през епохата на [[елинизъм|елинизма]] (IV-I в. пр.н.е.) за установяване на текста на [[омир]]овите епоси „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. С големи приноси за българската текстология са учени като [[Стоян Романски]], [[Иван Дуйчев]] и [[Йордан Иванов]].<ref>''„Речник на литературните термини“'', Наука и изкуство, София, 1968</ref>
 
== Източници ==
Line 27 ⟶ 29:
 
[[Категория:История на литературата]]
[[Категория:Филология]]
 
{{Link FA|he}}
{{Link FA|sv}}