Уикипедия

Иван Сарафов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
к.
Ред 10:
}}
 
'''Иван Константинов Сарафов''' е опълченец-поборник, [[България|български]] [[офицер]], от Българската армия ([[генерал-майор]]) ; офицери в рускатаРуската армия, ([[генерал-лейтенант]]), участник в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885)]], [[Балканска война|Балканската война]] и [[Първа световна война|Първата свеновна война]]. В периода 1909-1913 година Сарафов е командир на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|VII-ама пехотна Тунджанскатунджанска дивизия]] и [[Трета пехотна балканска дивизия|III- ата пехотна Балканскабалканска дивизия]].
 
== Биография ==
Иван СарафовРоден е роден на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика [[Михаил Сарафов]] и лекаря доктор [[Георги Сарафов]]. Завършва Търновското класно училище и гимназия в [[Загреб]]. През 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878), като опълченец в X- а дружина на [[Българското опълчение]]. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод.
 
=== Руско-турска война (1877-1878) ===
През 1879 г. завършва юнкерското пехотно училище в [[Одеса]]. На 12 април 1879 г.е произведен във военно звание [[подпоручик]] от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание [[поручик]], а на 30 август 1885 г. в [[капитан]]. ▼
През 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) като опълченец в X-та дружина на [[Българското опълчение]]. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод.
 
===Старши Младши офицер ===▼
Служи в милицията на [[Източна Румелия]] - VI- а Старозагорска [[дружина]], I-а Пловдивска дружина и войската на [[Княжество България]] : XVII- а Търновска дружина, V- Тетевенска дружина, II-а Варненска дружина.▼
▲През 1879 г. завършва юнкерскотоЮнкерското пехотно училище в [[Одеса]]. На 12 април 1879 г. е произведен във военно звание [[подпоручик]] от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание [[поручик]], а на 30 август 1885 г. - в [[капитан]].
 
▲Служи в милицията на [[Източна Румелия]] - (VI-та а Старозагорскастарозагорска [[дружина]], I-ава Пловдивскапловдивска дружина) и във войската на [[Княжество България]] : XVII-та а Търновскатърновска дружина, V-та Тетевенскатетевенска дружина, II-ара Варненскаварненска дружина.
===Участие в Сръбско-българска война (1885) ===▼
 
▲===Участие в Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на [[Осми пехотен приморски полк|8-ми пехотен приморски полк]], с който се сражава при [[Драгоман]], [[Цариброд]] и [[Пирот]].
 
Участва в преврата срещу княз [[Александър I БатанбергБатенберг]] на 9 август 1886 г., след което емигрераемигрира в [[Русия]]. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в [[Санкт-Петербург]].
▲===Старши офицер===
 
=== Старши офицер ===
От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на [[Десети пехотен родопски полк|10-ти пехотен родопски полк]].
 
На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена [[Осма пехотна тунджанска дивизия|VIII-ама пехотна Тунджанскатунджанска дивизия]] и полковник Сарафов е назначен за неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г.
 
===УчастиеПърва в Балканскатабалканска война===
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е командир на [[Трета пехотна балканска дивизия|III- ата пехотна Балканскабалканска дивизия]]. Военно звание [[генерал-майор]]. Дивизията се бие храбро при [[Лозенград]] и [[Чаталджа]]. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.▼
 
===Участие в ПърватаПърва световна война===▼
▲По време на [[Балканска война|Балканската война]] е командир на [[Трета пехотна балканска дивизия|III- а пехотна Балканска дивизия]]. Военно звание [[генерал-майор]]. Дивизията се бие храбро при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.
Със започването на войната постъпва в РускатРуската армия. Участва в бойните действия като командир на : 103-та а Пехотнапехотна [[дивизия]], 101-ва а Пехотнапехотна дивизия и 32-ри и Армейскиармейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание [[генерал-лейтенант]] от [[Руска армия|Руската армия]]. Излиза в запаса през 1917 г.▼
▲===Участие в Първата световна война===
 
▲Със започването на войната постъпва в Рускат армия. Участва в бойните действия като командир на : 103- а Пехотна [[дивизия]], 101- а Пехотна дивизия и 32- и Армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание [[генерал-лейтенант]] от [[Руска армия|Руската армия]]. Излиза в запаса през 1917 г.
 
== Награди ==
Line 42 ⟶ 44:
* Орден „[[За военна заслуга]]“ III ст. с военно отличие
* Руски орден „Света Анна“ I ст. с мечове
* Орден „Свети Георги“ IV ст. / (Русия /)
* Орден „Свети Станислав“ / (Русия /)
 
== Източници ==
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 92-93
* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=118815&postcount=102 Сарафов, Иван Константинов (Форуми „Бойна Слава“слава“)]
 
{{Генерали от Третото българско царство}}
 
{{Българи генерали в чужди армии}}
 
{{СОРТКАТ:Сарафов, Иван}}
[[Категория:Руски офицеригенерали]]▼
[[Категория:Български генерали]]
▲[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Български опълченци]]
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Сарафов“.